Мнениеот Христолов » 08 мар 2010, 17:51
До днес под гордите тепета,
Живее жълта измет клета.
Добре познатият Хикмет -
Фен на жълтите заклет.
Жалка част е той от клана,
На дружината лайняна.
Краднал гнусния цървул,
Дето гледа в Истанбул,
Име свято, героично
И го плещи най-комично.
Така легенда се родила
В пернатата глава кирлива,
Как с топка крадена в лозята
С пера родила се ламята.
Газят го безчет отбори.
Крещи и търси отмъщение,
Безсилен в своето падение.
Има си селяк начело,
Но го мрази, псува смело.
За всичко той му бил виновен,
Животът му е веч отровен.
Тъй живота си тече
и Надолу ги влече.
Няма веч за тях спасение,
Чезнат в общо умиление.
В пълна липса на внимание,
Страда тяхното мечтание.
Бедни духом си стояха,
Там под гнилата им стряха.
Покрита с кал и перушина,
Дреме жълтата дружина.
Търсят си успокоение
И от чуждо погребение.
Друга птица в този град се ражда,
От пепелта се тя сама възражда.
Фениксът се горд събужда
Жълтите, търчат по нужда.
Жив е този чуден град,
Рицар пази го крилат.
В черно-бяло е облечен,
И на вечност е обречен.
Тече реката мързеливо,
Под бяло облаче свенливо.
Сред шест тепета сиенит
Градът със слава е покрит.
Приказката продължава,
Дорде я има таз държава,
Нека спи в покой детето,
ЛОКО ПЛОВДИВ БДИ НАД ФИЛИБЕТО!!!