МОЯТ ОТБОР...как го избрахте?

NIKSANA · Мнениеот **NIKSANA** » 21 авг 2007, 21:17

при мен нещата са станали малко на майтап..
целият ми род са от ЦСКА..или поне най-силните фигури..дядо ми баща ми брат ми...аз не знам как заобичах Левски, но баща ми твърди че като по - малък майка ми си е правела шега аз да викам за другите ей така на майтап на един мач.. и докато се усети на следващото дерби съм плакал че са ни вкарали гол!
от тогава насам не помня ден без да мисля, чета, коментирам и гледам Левски...!
даже като бях 6 клас ставах в 6 сутринта ставах да тичам и да си купувам 7 дни да чета за Левски!
Това е моята история!

NIKSANA · Мнениеот **NIKSANA** » 22 авг 2007, 10:04

Спорно е .. щастлив съм че съм левскар и никога не мога да ис представя как така ще съм за ЦСКА аз със зор викам за тях в Европа!
А от чуждите съм от Барселона, Интер...(и не заради стоичков в Барса.. аз го не навиждам...просто не ми ахресва никога не ми ехаресвал дори като играч..виж костадинов, лечко, балъков,дори Л. Пенев е по добре от него.. но това не е за тук и е мое мнение)!!!

Казуса · Мнениеот **Казуса** » 22 авг 2007, 11:16

Мичо написа:
casus fortuitis написа:
Мичо написа:Ама не станах заради ясното съзнание на 4 годишна възраст кой е най-великия отбор
Само го осмислих, бащата няма общо.

Уау! Ето един човек, който на 4-годишна възраст е можел да разсъждава трезво, логично и неемоционално. Браво! Бра-во!
Далай Лама след години медитация постига това... а той... веднага след като мозъкът му престанал да бъде като кисело мляко.
Хвала на такъви левскари!

Хвала на адвокати, които им е трудно да усетят елементарната ирония в чуждите постове....

Хвала също и на сайт-админи, на които им е трудно да усетят елементарната ирония в чуждите постове armataz_01_34

kakinkatamieli

Какво да кажа за себе си?Не знам дали някой ми е упражнявал влияние.Баща ми беше левскар,един от дядовците ми(който се интересуваше от футбол)-локомотивец.Като малък и двамата се опитваха да ме привлекат за каузата си.Вуйчо ми също е левскар,а пък чичо ми-също локомотивец,така че сред най-близките ми хора силите са разпределени по равно между Локомотив и Левски.И какво се случва по нататък.Почти всичките ми приятели от родното ми място са левскари,както и почти всичките ми приятели въобще.И така аз започнах да ходя редовно на мачовете на Левски.Знаех песните,ходих в агитката,времето си течеше...до един прекрасен ден в началото на есента.Тогава просто си казах,че Локомотив е отборът,на който аз принадлежа,че с него се асоциирам.Както се казва,хубавите неща стават постепено,а великите-изведнъж.Тъй като сестра ми е цесекарка,от позицията на привърженичка на по-титулования отбор,често използва футболните ми пристрастия,за да се шегува с мен.Тя естествено има доста повече поводи за спортна радост отколкото аз,но пък не ми пука,викам си за Локо и това е.

lestat32 · Мнениеот **lestat32** » 25 авг 2007, 21:35

Аз съм от русе и като дете много се радвах на Дунав.После сменихме градовете и заживяхме в Правец започнах да играя даже и футбол.По големите батковци ни водеха на мачове във софия и аз се запалих по Локо и от тогава до сега съм си почитател на този отбор.Сега живея в Пловдив и ходя на мачове и на ботев и на Локо плд обаче когато Локо сф гостува тука винаги съм в агитката на Железните.Може да сме малко ама сме верни.

onceMORT · Мнениеот **onceMORT** » 27 авг 2007, 05:57

първия мач от който имам спомен беше Италия - България още помня гола на Сираков и от тогава досега отбора в България за мен е един Левски

Мнениеот **Evangeline** » 27 авг 2007, 10:47

аз първия си мач не го помня :cry:

защото съм била на 1 годинка....

Мнениеот **svo** » 27 авг 2007, 10:47

а първия сутиен "Домовчийски" помниш ли :oops:

Мнениеот **Evangeline** » 27 авг 2007, 10:48

него го помня :oops:

Мнениеот **svo** » 27 авг 2007, 10:50

другото да не ти дреме тогава

Delija · Мнениеот **Delija** » 27 авг 2007, 14:58

Evangeline написа:аз първия си мач не го помня защото съм била на 1 годинка....

Явно от малка са те обработвали, язък

DunavFc · Мнениеот **DunavFc** » 27 авг 2007, 23:11

lestat32 написа:Аз съм от русе и като дете много се радвах на Дунав.После сменихме градовете и заживяхме в Правец започнах да играя даже и футбол.По големите батковци ни водеха на мачове във софия и аз се запалих по Локо и от тогава до сега съм си почитател на този отбор.Сега живея в Пловдив и ходя на мачове и на ботев и на Локо плд обаче когато Локо сф гостува тука винаги съм в агитката на Железните.Може да сме малко ама сме верни.

Все още можеш да се интересуваш от Дунав

Не сме умряли

Мнениеот me » 28 авг 2007, 00:16

kakinkatamieli написа:Както се казва,хубавите неща стават постепено,а великите-изведнъж.

То затова левскар се раждаш, а не ставаш

Shifty · Мнениеот **Shifty** » 28 авг 2007, 00:39

Първоначално сам се запалих по футбола - никой не ме е агитирал. 1вият по-сериозен мач, който си спомням беше Франция-България. След това дойде и САЩ 94, което обяснява доста неща относто запалването ми към футбола като цяло

Впоследствие започнах да подпитвам баща ми, стана ми интересно - той ми разказваше за своите преживявания, за мачовете на ЦСКА с Рода, Нотингам, Ливърпул, Байерн и прочие. Най-интересното сега като се замисля е, че започнах да ходя по мачове точно в годините, в които ЦСКА бяха доста слаби - гледал съм много кофти мачове на Армията, никога например няма да забравя загубата от Металург. Но може би точно това, че съпреживявах неуспехите с отбора и истински се надявах да видя и хубави неща, ме направиха голям фен. Чичака (Ото) също доста е спомогнал с неговите безбройни албуми със снимки и плакати от вестници и прочие

Радвам се сега, че съм фен на най-великия клуб в България

valiog · Мнениеот **valiog** » 28 авг 2007, 08:40

Хубава тема. Не съм се замислял много за първия ми мач на Ивайло. Баща ми ме водеше като малък, но спомените ми леко са избледнели с годините. Реално си спомням като един от първите мачове един с ЦСКА. Беше на осветление, стадиона беше пълен. Имаше 20 000 човека. Завърши 1:1. Изравнихме в последната минута и беше голяма радост. Иначе ще ви копна и едно есе от сайта на Етър, което ми харесва и е за тези по-малките отбори и техните фенове. :

Всички фенове по света си приличат. Те са обединени както от любовта към футбола, така и от мисълта, че ВСЕКИ един от тях е най-големият. Не правя изключение и аз. Живея в България, моят отбор се казва Етър, а най-силното доказателство, че съм най-големият фен, е, че искам да разкажа на света не за себе си, а за любимия си отбор.
Ходех на неговите мачове заедно с още 20 000 души през 1991, когато стана шампион. Етър е отборът, дал на футбола Красимир Балъков, Бончо Генчев, Трифон Иванов.
Бях сред тези 1000 фена, които не изоставиха тима си през 1997, когато изпадна в “Б” група. Гордея съм, че съм там и днес, сред стотината зрители на Етър в трета дивизия. Аз ще бъда винаги до него, защото за мен е важно моят тим да оцелее. Защото всеки футболист е започнал кариерата си в малък отбор като Етър, който е част от световната футболна общност.
Много по-приятно е да си фен на богат клуб като Реал (Мадрид), събрал световните звезди. Трудно е да живееш с проблемите на малък отбор като Етър. Но това ме кара да се чувствам горд. А дали един клуб се казва Арсенал, Тотнъм или Етър, не е толкова важно – той е голям заради своите фенове. Те са тези, които го правят велик.
Ето защо започнах с думите, че ВСЕКИ фен е най-големият в света. Аз просто съм един от тях.

ФРГ ФОРУМ

МОЯТ ОТБОР...как го избрахте?

локомотив софия

цитат

Re: локомотив софия

Кой е на линия