--------------------------------------------------------------------------------
АНАЛИЗ
ЦСКА се готви за отбор на властта
Откакто Александър Томов влезе в ЦСКА, асоциациите с БСП станаха неизбежни. Съставите на управителния и обществения съвет на клуба затвърдиха впечатлението, че между "Драган Цанков" и "Позитано" има топла връзка.
Шансът на Левски е в Бойко Борисов, когато ГЕРБ вземе нещата в свои ръце
Николай Бареков
Властта в България винаги е била червена и червените, известни в миналото като красноармейците в българския футбол, ще станат сателит на БСП, като клонират червените министри от изпълнителното бюро на "Позитано" №20 в новия обществен съвет на стадион Българска армия. ЦСКА - отбор на властта. Това даже не е новина, както бих казал аз. Като на първи индийски футболен клуб в българския шампионат точно на ЦСКА му отива да е отбор на червената власт. Не са за подценяване традиционните политически връзки между управлявалата дълги години в Индия партия Индийски национален конгрес на Махатма Ганди и нашата БКП, управлявала десетилетия под вещото ръководство на Тодор Живков и неговата дясна ръка Милко Балев.
"Отива им" или "Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака" ще кажат тези, които винаги са търсили и са намирали символика в съвпадението на цветовете на ЦСКА и на партията орлица БКП, сега БСП. На пръв поглед в "новината" няма нищо изненадващо по ред причини. Българските армейци са създадени като отбор на режима още през 1948 г. Тогава новата комунистическа власт си създава и нов футболен отбор по съветски модел, подчинен на армията, за да мачка всички дребнобуржоазни елементи на бойното поле на спорта. По съветски образец и нашата ЦДНА е червена, защото трябва да се следват сляпо традициите на славната Червена армия на по-големия съветски брат. Сега с връщането на БСП на власт на стадион "Българска армия" всичко се връща по местата си, там, откъдето тръгна.
Историята показва, че като отбор на червената власт ЦСКА се чувства комфортно. Добре обгрижван от държавата,
клубът печели 25 титли само за 50 години
народна власт под крилото на БКП. Това прави по една шампионска титла на две години червена власт. За разлика от 17-те години демокрация, в които ЦСКА спечели титлата само пет пъти и по този показател отстъпи на вечния съперник Левски. Друга причина за логичното връщане на армейците в червения партиен обръч е емблематичната политическа фигура на прехода Александър Томов, на който се падна частта да оглави индийската ера в ЦСКА. Бившият вицепремиер от зората на демокрацията, виден социалдемократ и баща на евролявата идея в България също има корени в лоното на стогодишната старица. Александър Томов първо беше част от Партията, после я напусна и пробва самостоятелен и криволичещ път извън нея, след което пак се завърна там, откъдето тръгна всичко с представката "соц", от връх Бузлуджа. Александър Томов е от тези български политици, които от политиката направо прекрачиха в бизнеса, а това доказва, че те добре разбират връзката между двете неща. Тъжната и шаячна истина в България е, че няма успехи и победи в спорта и бизнеса без помощта на политиката и обратно - често политиците използват спорта или бизнеса, за да постигнат победа на своето поприще. Всичко в България днес е червено. Червена е властта, червено е небето, червено е полето, червен е и ЦСКА. Ерата на сините политици вече е история. Червено е правителството, червен е парламентът, червен е президентът. При това със смазваща разлика. Защо тогава и шампионатът по футбол да не бъде червен. Със сигурност знаем, че главата на нашата нация, президентът Георги Първанов, е страстен фен на ЦСКА. Би било глупост или недалновидна проява, ако червените не използват този факт вместо криле на вдъхновението, с които да полетят към така жадуваната рекордна 31-а шампионска титла. ЦСКА обаче трябва да внимава и да се учи от грешките на други футболни отбори, които се опариха от височайшата подкрепа на властта. Славният някога Ботев (Пд) успя два пъти да изпадне от "А" група по времето, когато президент беше предшественикът на Георги Първанов - пловдивчанинът Петър Стоянов, който иначе е страстен привърженик на "канарчетата". Преместването на маститото червено политбюро от "Дондуков" в ложите на червения бастион в Борисовата градина
обещава светли дни и като в индийски любовен филм
титлите ще падат една след друга. Където е властта, там са парите и успехите. Това се потвърждава по света. Италианското каучо е най-популярният пример. Докато Силвио Берлускони беше на власт като премиер в неговата Форца Италия, всички италиански съдии най-безсрамно подпираха Форца Милан и клубът беше абониран за титлата. След като Берлускони падна от власт и мина в опозиция, всички нещастия на съдбата се струпаха на главата му и върху неговия любим клуб. Както си му е редът, първо разследваха Силвио Берлускони за корупция, а после за малко да извадят Милан от елита и направо го изпратиха в девета глуха. Сега на Ботуша на власт са социалистите на Романо Проди и познайте кой е шампион и кой получи златните медали служебно? Старият символ на левицата и интернационализма - вечният враг на тима на Берлускони - Интернационале от Милано. Щом ЦСКА става отбор на властта, трябва да се появи и отбор на опозицията. Няма как политическият модел да не се прехвърли във футбола, след като партиите го превзеха. Навремето ЦСКА пак беше отбор на властта и затова вечният съперник от Герена стана отбора на народа. Това не отговаряше съвсем на истината, защото отборите на народа бяха в провинцията. Когато двата гранда ЦСКА и Левски играеха срещу тях, винаги получаваха рамо от съдиите с благословията на партията. Няма как, след като по места отбори като Ботев (Пд), Сливен или Черно море (Вн) можеха да разчитат единствено на протекцията на първия секретар на окръжния комитет на партията, а сините и червените имаха лоби направо в политбюро. По военна линия ЦСКА подчиняваше всички останали клубове на армията. ЦСКА беше представителната спортна рота на българската армия, а останалите военни клубове като Тракия (Пд) служеха само за резерв и като инкубатор на млади таланти. През 50-те години се стигна до срамната намеса на партията, която реши да извади от елита пловдивския клуб служебно, за да може изпадналият ЦСКА да се върне на неговото място. Футболният модел до 1989 г. беше като политическия. Имаше една партия с два отбора. Единият - ЦСКА, беше на Министерството на отбраната, другият - Левски - на народа и на МВР едновременно. Което беше истински парадокс, защото
милицията бдеше народът да не кривне от правия път
Днес футболният модел пак копира политическия. Отново има само два отбора и в политиката остана пак само една партия с голямо П. Доскоро в политиката властваше двуполюсният модел на сини и червени и дори по времето на СДС имаше сериозен опит синьото политбюро да се пренесе в ложите на Герена и да направи от отбора на народа и МВР отбор на синята демократична власт. Накрая синьото в политиката изчезна и пак останахме само с една червена партия, както беше навремето. Дали отново ще се върнат времената, когато една партия ще си има два футболни отбора и ще се чуди кой по-напред да направи шампион? Не, защото времената вече не са същите. ЦСКА може би ще си остане единственият отбор на партията, ако политическият проект на амбициозния Александър Томов все пак успее и той обедини индийските милиони с маститата подкрепа на червените министри. Пред Левски също се отваря шанс да запази статута си на отбор на народа и на МВР едновременно. Ако властта прекалено много започне да помага на ЦСКА, има опасност въпреки титлите и купите народът да ги намрази, защото по традиция никой народ не си обича властниците. Това автоматично ще превърне сините пак в отбора на народа, особено ако съдиите са срещу тях. Защото никой истински запалянко не обича съдиите. Сега ще попитате как Левски може да стане отбор на МВР, след като времената вече са други, няма ведомствени отбори, а и МВР е подчинено не на друг, а на силовия червен министър Румен Петков, който е страшилище за сините футболни хулигани?
