Ало, комшиите, бой и ... не се връщат
И ученици да ни прецакат, не е проблем на румънците, тяхна е болката от Констанца
Ивайло Йолчев
Невиждани народни празненства настанаха в Румъния след гафа на нашите с Албания. Комшиите нададоха такъв вой, че заглушиха карпатските мечки. Злобата в южна посока (най-вече към треньора) образува река, по-широка от Дунава. Настана народно творчество, ум да ти зайде. Рисунки и стихотворения из медиите, поеми из форумите, шоупрограми по телевизиите! Дори мамалига в центъра на София! Ало, комшиите, на Балканите живеем. Знаем си на кой му e силна ракията (цуйката), на кой му е оцапано бельото! Еднакви са ни и псувните, и поговорките? Една от тях гласи - бой и е... не се връщат. Траеш си, докато дойде твоят ред да таковаш. А сега румънците са със свалени гащи. Още не са успели да си ги вдигнат от Констанца, а задниците им са посинени от шутовете на Мартин Петров. По старото балканско правило трябва да си мълчат точно до реванша в София. Да си траят, дори ако ни препъне не Албания, а училищен отбор от Тирана. Явно румънците го знаят и затова ги боли два пъти повече. Да де, ама започнаха да прекаляват. И не им е виновен никой. Истината е, че откриха първи огъня няколко дни преди мача в Констанца. Ганя гръмна топчето, че сме зле с главите. В Букурещ си паднаха по простотията му и го нарисуваха като сумист, който мачка лилипутите Стоичков и Бербатов. После ни изкараха краставичари и не знам си какви още. Това е самата истина, има го черно на бяло и в библиотеката в София, и в тази в Букурещ.
Вече започва да ни писва! Няма нищо лошо да си садим краставици, научили сме половин Европа как става. Гледахме си ги грижовно, а междувременно биехме румънците на футбол. Още им държи влага за последните европейски квалификации, в които се срещнахме. 3:0 в Букурещ за нашите и 1:1 в София в мач без значение за нас, но фатален за тях. Помнят добре, цяла Европа ни обяви за джентълмени. Нищо джентълменско нямаше при следващата ни среща през 1996 г. Бихме си ги културно 1:0, вярно, съдията не зачете техен редовен гол. Не е наш проблем. После не български, а вестник в Букурещ разкри как и срещу какво Румъния е полегнала на Испания в групите. Останахме прецакани, напуснахме европейските финали в Англия, но не вдигнахме олелия до небесата.
Хубаво, ще си замълчим и сега. Но в Букурещ си знаят, че идва новата среща, а тя е в София. Там карикатури и стихотворения не играят. Излизат нашите, а те бият техните дори когато са най-слаби.
P.S. С уважение към моите приятели от "Антена 1", "Газета спортурилор", "Проспорт". Знам, че това не е тяхната война! И успех на румънския национал Кристиян Киву в сряда!