ЦСКА влачи веригата на “Параграф 22”
Наистина трябва да си напълно сляп, глух и лишен от всякаква мисъл, за да не проумееш мръсотията и абсурдите на случващото се с най-авторитетния български футболен клуб ЦСКА. Дребни измекяри и вцепенени от страх слугинажи от зависими медии се опитват да изкарат “параноя” позицията на пишещия тези редове, която се споделя от 99 процента от “червената” публика”. За какво става въпрос ли? За това, че титлата в миналото първенство без никакво съмнение бе изтъргувана в посока “Герена” и това със страшна сила пролича и в събота вечер на стадиона в Ловеч.
С осакатен състав, точно с половин отбор ЦСКА съвсем делово спечели срещу Литекс и срещу очевидно “обработения” съдия Ристосков, който хвана тендовагенит да сочи към вратата на гостите. Без да се брои комичната засада, с която бе спрян втори гол за “армейците”, тъй като и без този факт тенденцията на арбитъра бе кристално ясна. Но какво е същественото?
По абсолютния същия начин през пролетта на 2005 г. тимът, воден от Миодраг Йешич, се справи и с тежката програма, и с “кървавите” контузии (б.а. – тогава липсваха Велизар Димитров, Емил Гъргоров, а Стойко Сакалиев бе в Бургас), и с корумпираното съдийство и стигна до третата звезда. Очевидно е, че професионалните възможности на “армейците”, потенциалът на техните наставници и подкрепата на публиката са достатъчни, за да се постигне целта. И преди малко повече от година, и сега. И затова е пределно ясно, че крахът, настъпил след последната Коледа, се дължи на всичко друго, но не и на спортни причини.
Циклични спадове естествено са възможни за всеки състав, но никой не може да ме убеди,у че случилото се срещу Локомотив (Пд), Беласица и Марек бе нормално и че играчите на Йешич нямаха ресурси да стигнат до успеха срещу споменатите съперници. При всичките си проблеми и тегоби. Загубата срещу “екзекуторите” на Публикум, Петржалка и Удинезе я приемам за възможен изход от едно дерби.
Така стигаме до неизбежните паралели във времето. Невинаги резултатът е един и същ, но механизмите, личностите и “случайностите” стопроцентово се покриват и очертават определена закономерност. Не ви ли прави впечатление, че по някаква фаталистична (анти)логика в ЦСКА неприятностите по правило се появяват преди важни изпитания. И компликациите идват не отвън, а отвътре. Сякаш Собственикът и неговите служители се стремят да дестабилизират собственото си предприятие. Звучи абсурдно, но примерите са толкова много, че вече свикнахме с ненормалността.
През миналия сезон трансферите на Муджири и Евгени Йорданов излязоха на дневен ред точно преди гостуването на Литекс на “Армията” и против волята на Йешич. Точно по същото време имаше проблеми с екипировката, с топките, както и през лятната подготовка, да не говорим за напрежението с публиката заради рекета с цените на билетите за Ливърпул. Пак в този период на медиите бе подхвърлен казусът “Хмарук – Максич”, да не говорим за многопосочния фронт срещу Йешич, който в различни моменти приемаше направления “Матич”, “Матко” и т.н. Трябва ли да припомням, че през последните години в ЦСКА вечно има неизпълнени плащания и към играчите, и към партньорите, и към държавата... С една дума – проблеми, накъдето и да се обърнеш – от тока и парното до епидемията от контузии.
А върху целия този “Параграф 22” неизменно виси сивата сянка на Стефан Орманджиев. Ролята на бившия рефер “анти-ЦСКА” се активизира особено след 30-тата титла и победите срещу Ливърпул и Леверкузен, които превърнаха Генерала от Белград в доминиращ фактор на “Армията” и любимец на “червената” общност. Точно тогава прислужващите медии и драскачи пуснаха в обръщение клишето “Сръбска скара”, а Стиви’О и Наско Сираков заговориха в изумително единодействие срещу Йешич. Така че, не знам дали Пламен Марков трябва да се радва на изключителния си старт в сезона и растящата подкрепа на сектор “Г”...
Какво се случва в последните горещи дни? Все същото! 24 часа преди гостуването на ЦСКА в Ловеч вътрешната агентура на “Армията” се сети да търси глобите на футболистите за техния бойкот на една тренировка в Правец през ... юни. Да не говорим, че протестът бе следствие на забавените плащания по договорите и че проблемът би трябвало отдавна да е решен и забравен. Защо точно сега? Естествено, за да се пречи ни отбора и на Пламен Марков! Все в същата посока отвежда и трансферът на румънеца Александру Пицурка, който бе доведен със ... специален самолет като свобеден агент и с 30 мача и два гола за пет години във визитката си...
Интелигентият Пламен Марков се сблъсква със същия “Параграф 22” като “арогантния” си предшественик. Водят му анонимен играч, а в същото време всеки момент могат за му продадат я Велизар, я Вальо Илиев. Справка – Гай и Забавник. И крещяща разлика в парите, и напрежение в съблекалнята, и манипулирано поведение на хората на Диджея, които си взимат своето, провалят ЦСКА и треньора, и по живо, по здраво потеглят за втора Бундеслига...
Дали Пламен не се опасява от внезапни “контузии”, които току-виж затормозили победния ход на “армейците”? И дали незаменимият Данчо Тодоров ще се добере до адекватен договор, след като в момента получава по-малко от “синьото” пресаташе на АД-то Наско Караиванов? И на кой служи и се отчита скандалният доктор Ивайло Якимов, позволил си публично да злепоставя треньора? Очевидно на назначилия го надзорник, следващ собствената си политика, разминаваща се с интересите на клуба.
Това е положението, уважаеми читатели от всички цветове. Победите на ЦСКА от началото на сезона, професионалната работа на Пламен Марков и моралното усилие на играчите да се реабилитират пред своите почитатели за отвратителното предателство от миналия сезон, са под една грамадна въпросителна. А именно – какво е решил Божков? Дали да преследва историческите цели на “армейците” или да комерсиализира “изненадата” и провала, така както се случи през пролетта. Именно по тази причина “червената” България е по-скоро смутена, отколкото обнадеждена от силното представяне на тризвездните шампиони от месец насам.
Никой от публиката не знае каква е този път схемата на Собственика. Да търси титлата, както бе през пролетта на 2005 г. – тогава Лазар Василев и Стефан Орманджиев “закриваха” клуба или го пращаха в трета дивизия, но все пак натежа потребността от успех и обществена подкрепа за казуса с базите. Или да преотстъпи реда за атака на Шампионската лига на “Герена”, където очевидно са били готови за си платят за услугата. Каквото и да означава това...
И към края – всички споменати факти и безкрайните перипетии на 30-кратните шампиони в последните години водят само към един извод – Васил Божков притежава ЦСКА за свои икономически, корпоративни и политически цели, които понякога са невидими за обикновения зрители и често влизат в противоречие с естествено присъщите цели и ценности на “армейците”.
Докато този “Параграф 22” не бъде пратен в архива много хора ще продължават да се чудят как може да се пропилеят седем точки срещу селските команди на ВИС-2, да не се плаща за лечението на Сакалиев или да се тормозят играчите с отложени глоби в навечерието на гостуването в Ловеч. За отрязаните ръкави на зимните екипи при 40 градуса в Тирана или за Джевизовите фланелки на децата от “Червено знаме” просто не ми се говори...
И за финал - някои от уважаемите читатели на Sport1.bg ме обвиниха, че не съм познал за поредния уикенд на Левски в сателитната система срещу Вихрен. Нали обаче сте чували, че изключенията потвърждават правилото. Нима някой ще оспори подведомственото положение на Родопа спрямо Левски, въпреки победата на смолянския тим срещу Големия брат преди две години? Или това, че симпатягите от Сандански се подложиха на три километра от “Герена” вместо да консумират домакинството си в Благоевград или Перник. А какво да кажем за факта, че шефовете на Вихрен официално обвиниха Георги Бачев във финансови отношения с хората на Чорни миналата есен?! И т.н. по цялата родна география.
А и какво да направя като кандидатите за Шампионската лига не успяха да вкарат при положение, че играха цял час с човек повече и по стар обичай от Смолян, Дупница и Варна – до гол. Дори Livescore се видя в чудо с крайния резултат от “Армията” в събота.
Иначе “съдията” Цветан Георгиев продължава по светлата синя диря на баща си Георги Цветанов – Баничката, който преди две десетилетия даваше по две несъществуващи дузпи на мач за Левски срещу Славия.
Върнете се към епизода с изгонването на Цветкович, който дори не докосна Гонзо, и към “засадата” при паса на Петре към Тиаго Силва в Ловеч, както и към целокупното поведение на арбитъра Ристосков, и ще намерите отговори на много въпроси за днес, вчера и утре...
Дано слугинажът на БФС не изиграе лоша шега на “сините”, които са поставени в изкуствена среда, където всичко им е позволено. И да играят с лакти, и да падат без интервенция, и да печелят без игра, и да “гостуват” на десет минути от “Герена”...
Иначе ни остава да чакаме какво ще реши Васил Божков – ще има или не футбол в България? Като изхождам от обстоятелствата и хората – по-скоро не! Жалко за всички нас – и “сини”, и “червени”, и “бели”..., всички сме жертви на “Параграф 22” и на една космическа лъжа.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ
Sport1.bg
