Ще го бъде ли футболът в Благоевград?
06 юли 2006 | 16:45
"Времето бе некъде около 2004 лета след Христа, в Горна Джумая. Там до черквата, при бай Ицо, у кръчмата точно се бяха скрили трима войводи. Те мислуваха и умуваха и накрая събраха целио град, за да го кажат. ”Ке го има Пирин и он ке е един”. Рекоха и отсекоха. ”И ако в момента някой си мисли, че чете поредната книга около въстание с прочутите македонски размери не се е излъгал. Всичко си има обяснение. През един зимен и много студен ден в хотел „Кристо” Методи Калъмбов, Пламен Мирчев и Николай Галчев обявиха пред всички, че Благоевград трябва да има един единствен тим. То всичко бе логично и надеждата, която тогава се четеше в очите на фенове, журналисти и най-обикновени минувачи бе неописуема. Малко след тази среща хората по улиците се спираха и си говореха за обединение. Пирин и Пирин 1922 дори изиграха мач по между си, като някои колеги тогава смело заявиха, че това ще бъде последният сблъсък между двата тима.
Е тук се казва „ДА, АМА НЕ”. Двамата тогавашни президенти Методи Калъмбов и Пламен Мирчев заедно посещаваха коледните коктейли. И така след магията на Коледа двамата спряха да си говорят. Тук май единият спря да вдига телефона на другия. ЗАЩО?! И се започна циркът с марка „Обединение”. През този сезон Пирин остана в „А” група, Пирин 1922 пък влезе при майсторите. Животът не спря. Така с ненужни дразги и обиди от двата лагера фенът в Благоевград се печеше на шиша около стадион „Христо Ботев”, който стана известен като „Гнездото” и „Общинския красавец”. Тук нищо не подозиращият фен щеше да бъде изправен пред нещо, което никой, ама никой, не би предположил някога.
18 АВГУСТ-ПИРИН БЕ ИЗХВЪРЛЕН ОТ „А” ГРУПА
Това бе един от най-лошите и звучни удари, който нашият футбол помни. И там в августовската вечер Методи Калъмбов излезе и каза, че той не е виновен. Не, че имаше кой да му вярва. И така протест след протест и обвинения към Лазар Причкапов за драмата „Пиринката” си заигра във „В” група. Набързо бяха разпродадени футболистите от отбора, а кой взе парите за тях - истината остана пак там някъде около „Гнездото”. И се започна един голям смях. Ама смях. То не бяха домати, хляб, портокали и все такива плодове и зеленчуци на терена на стадиона, то не се лишаваше от домакинство и не бяха драми около пътуванията за мачове. И това всичко изглеждаше, че няма да има край.
Тук някъде се появи и „Великолепната седморка” - Иво Андонов, Пепи Михтарски, Иван Бербатов, Данчо Мурлев, Данчо Боздански, Миро Митев и Йордан Трайков. В читалището като едно време тези седминката изпяха „Пирин е голема планина” и казаха „ОБИЧАШ ПИРИН, ОБИЧАШ СЕБЕ СИ”. И пак нищо без резултат. Не, че тези момчета, които са дали много за благоевградския футбол, нямаха желание, а просто нещо или някой им пречеше.
Така пак около зимата на небосклона се появи Коко Динев. Пак пресконференции, пак обещания, пак чудо. Всички застанаха зад симпатичния президент на Вихрен с надеждата, че той може да управи нещата. И ПАК ГРЕШКА. Купиха се екипи, раздадоха се пари и нещата изглеждаха добре, докато и на Динев не му писна от Калъмбов. Тук, за да не се пропусне, във „В” група Пирин плащаше по 1800 лева наем за стадиона, на който е играл през цялата си история. Пак цирк пак чудо. Въпросът бе ДОКОГА? Най-лошото в цялата ситуация бе, че не му се виждаше края. Трябваше да се премине през глупостта футболистите да получават по 20 лева премия за победа над „колоса” в Европа Малеш (Микрево) и футболистите да бъдат „наядени” с 2 кюфтета и филийка хляб за цял един ден. Е, няма нужда. Нещата вървяха към абсолютна и пълна разруха на нещо, което бе градено с години. Не на нещо, а на марка, от която всеки се е страхувал, и се е прекланял. И от всички тези неща най-ощетен остава само фенът, който гледа този фарс.
Пирин 1922 пък също не можа да издържи без скандали и от отбора си тръгнаха хората, които наистина бяха облика на Македонска слава и последствие Пирин 1922. Това са Росен Кацимерски и Венко Попов. Двамата герои, борели се с зъби и нокти да го пребъде този клуб. Хора дали много за футбола, които наистина се опитаха да поставят едно ново начало. Това дали техните действия са били правилни, никой не може да определи. И те си тръгнаха май в момента, в който трябваха най-много на отбора - преди мача с Ботев (Пд). Двубой на живот и смърт за Пирин 1922. Тук благоевградчани загубиха битката с именнития си съперник от Пловдив и се върнаха в „Б” група.
От тук е началото на новата приказка наречена „ПИРИН БЛАГОЕВГРАД”. 16 юни пак в залата на читалището. Много хора са се събрали да чуят решението на феновете. „Глас народен, глас Божий”. На трибуната ултрасите от Пирин SS казаха на благоевградските управници да решат един път завинаги каква ще да я бъде? Пак се чуха неща, от които ни беше писнало. „Или днес, или никога”, отсече д-р Ангелов. „Ама айде след десет дни”. До тук добре. Така след уреченото време се събра пак тайфата и започна да си иска това, което му беше обещано. Отговорът от човека, който едно време носеше пагони, бе: ”Не може точно сега, айде по-късно”. Тука нямаше кой да го чака. Така се даде началото на отбора, който може да направи нещо, на отбора които има ресурс да го направи. Баш като на партийно събрание Лазар Причкапов „заповяда”: ”Като идват отборите при нас, трябва да им се разтреперят бутонките, като минат от Дупница надолу”. И дано. Следваше само да чуем плановете на управниците. Детско-юношеската школа - Добре! Стадионът – пак добре! И всичко изглежда, че ще бъде много хубаво, но то тая не се знае, защото до момента в Благоевград се изредиха абсолютно всякакви президенти с идеи за милиони и накрая хвърлени жълти стотинки. Най-хубавото от цялата ситуация, е че градът се оживи. Всеки вече говори за отбора, за стадиона и за всички уж хубави неща, които трябва да се случат. Сега завършваме с един съвет към новите управници. ”Там, в гнездото, е много ветровито и лесно се пада. Затова направете гнездото ваша крепост, подплатена с много прегради за вятъра, за да не може никой да Ви свали от там:”
Някой от Благоевград ще ни светне ли пове4е по тея безумия? Май и там си имат МИтко Христолов...