Българска футболна "журналистика" -6-та част

[bat_jori]

с всеки ден падат все по надолу в опита си да привлекат внимание.

[STJ]

За съжаление това са реалностите...Просто се опитват да вдигнат самочуствието на читателите на европейската спортна сцена...Бербатов, Григор, по-рядко Кубрат и стават все по-малко...Тъжно, но факт. А още по-тъжно е, че чуждите журналисти не го правят /явно няма защо/
и миналата година в Щатите или Канада правеха визитки на всяка страна и ни питаха има ли нещо друго да впишат освен Азис

[Delija]

http://gong.bg/view_article.php?article_id=329421

На този дебел прасюгер винаги съм му се удивлявал как може да измисля все по-безумни статии и коментари. Разбирам, че по цял ден виси без работа в сградата на Дарик и си бърка в дупето, чудейки се за какво поне да драсне два реда, белким осмисли деня, но това е потресаващо безсмислено и тъпо. Има и нещо от предния ден за Малък Сечко и Баба Марта, но дори не съм го и отварял, още заглавието ме удари в главата.

[Delija]

Не е за футбол, но малоумието е пълно .... от на Биби сайта, три последователни статии започват така:

Наставникът на италианския волейболен отбор Бре Банка Ланути (Кунео), където играе и българския национал Цветан Соколов, Роберто Пиаца бе видимо щастлив след драматичната победа над полския ЗАКСА

Капитанът на италианския волейболен отбор Бре Банка Ланути (Кунео), където играе и българския национал Цветан Соколов, Вуут Вийсманс заяви след драматичната победа над полския ЗАКСА (Кенджежин-Кожле)

Капитанът на полския волейболен отбор ЗАКСА (Кенджежин-Кожле) Павел Загумни призна след драматичната загуба от италианския Бре Банка Ланути (Кунео), където играе и българския национал Цветан Соколов,

И още една, малко преди тях ....

Италианският волейболен отбор Бре Банка Ланути (Кунео), с българския национал Цветан Соколов в състава си, се класира за първи път в историята си на финал в Шампионската лига.

[Al]

Биби... Вземете се в ръце...

[Христолов]

коя година станахме, а мозъчно скопените драскачи продължават да наричат мятането на факла "обстрелване с ракети". сякаш са паркирали ракетни установки на пистата ама то след "противотанкови гранати" защо ли продължавам да се учудвам

[blazev1992]

http://www.sportal.bg/news.php?news=417121

Berbatov scores against former team Tottenham
Bulgarian striker Dimitar Berbatov scored his 11-th goal for Fulham this season to give his side the lead against his former team Tottenham Hotspur. He put the ball in the net behind Hugo Lloris after a good pass by Sasha Riether. This is Berbatov's first goal at "White Hart Lane" since 2008.

[blazev1992]

Ботев Пловдив отпи от магията на правилния футбол
Автор: Жаклин Михайлов Фотограф: donbalon.eu
За седем мача, феновете на отбора преживяха неща, които 20 години чакаха
Горещите привърженици на Ботев Пловдив живеят в розови сънища и има защо. От началото на пролетния полусезон отборът играе прекрасен футбол, има ясна игрова физиономия, вкарва много голове и печели повечето точки в двубоите си. В седем мача 16 спечелени точки със 17 вкарани гола - повече от сериозен атестат за видим напредък и израстване.
Най-важното обаче е продукцията. Видимо тя е коренно различна от облика на тима през есента. И тогава Ботев печелеше доста точки, но нещата с игровия облик определено не вървяха. Макар и в челните места на класирането, бе видимо, че „канарите” не са отбор, който може да конкурира най-добрите. И все пак това бе само началото. Отборът се завърна в елитния футбол и стартът може да се оцени като задоволителен. И тук вече опира до амбиции и стратегия. Съвсем естествено бе в Ботев да не правят промени и да продължат по избрания път. Пето-шесто място накрая, отделни проблясъци, доста въпросителни върху селекцията, недоволство от съдийството и БФС и общо взето никаква перспектива за рязък отскок. Концентрацията в дербито с Локомотив Пловдив е стопът на мечтите за по-сериозни постижения.
Затова през декември, далновидно в Ботев се решиха на смела крачка напред. Крачка, която им донесе неодобрение дори от собствените фенове, които като че ли си бяха съвсем доволни от това, което им показва любимия клуб. В този момент обаче ръководството на тима изпревари дори мисленето и манталитета на собствените си фенове и отиде много по-напред. За треньор бе назначен Станимир Стоилов.

Мъри е от
друга планета

за българските стандарти. Бе въпрос на време да го покаже и докаже в Пловдив. И резултатите от неговата визия за футбола дойдоха с бързината на експресния влак. В тази връзка, съвсем между другото, тези два месеца на Стоилов в Ботев са и своеобразна присъда за целокупния български футбол. За месец и нещо подготовка Стоилов постави абсолютна точна и детайлна диагноза на това, което в България му викаме футбол. Представянето на Ботев на терена в пълна степен отразява разликата между истинския футбол, какъвто се играе по света и жалкото му подобие в България.
Буквално за броени дни Стоилов успя да внуши на подопечните си правилните разбирания за футболната игра. Нагласи им чипа, изчисти действията им, промени манталитета и мисленето. Обясни на всеки един от футболистите ясно и точно какво се очаква от него на терена. А за капак ги освободи от напрежението да играят вечно с пределна концентрация и мотивация и ги изпрати на терена да се забавляват. Отстрани изглежда твърде лесно, но явно освен Стоилов, Херо и Стоичков, другите не ги разбират така нещата в България. Все се говори за характер, за битка, а някак пропускат да отбележат, че това е само една игра. Призвана да радва хората по трибуните. А какво ще ги зарадва тях? Победите естествено, но и всичко красиво на което са способни футболистите. А красотата е у дома си точно в град Пловдив! Нима са по-важни трите точки от прекрасните голове на Вандер Виера. Колко такива голове с удари отдалеч сме виждали в България? Или прекрасните комбинации при които последния човек почти на празна врата отправя кълбото в мрежата. Като гледаш Ботев се чудиш защо при тях нещата се получават толкова лесно, а на другите, мачовете са си жива мъка.

Преобразяване върху
няколко прости неща

Характерното при Станимир Стоилов е, че нищо не е оставено на случайността. Работата му с отбора е като пъзел, който се нарежда в безброй отделни парченца и накрая изведнъж блесва крайната картина. Простотата на неговата философия е в изпълнението на всеки отделен компонент и върху пълното изхвърляне на компромиса като начин и употреба.
Да погледнем няколко компонента. Стоилов се стреми да наложи неизменни титуляри при всякакви обстоятелства. Налагането на титуляри обаче е следствие на селекцията. През зимата Стоилов привлече 6 нови играчи и целта бе всеки един от тях да се интегрира максимално бързо. На практика Галчев и Стаховяк не пропуснаха мач досега. Шпрокел, Марлон и Минев не са на терена само, ако са контузени или наказани. Единствено на Педро му се даде повече време за адаптация, но пък той навлезе в ритъм още от мига в който бе пуснат на терена. За сравнение, в колко други отбори се наблюдава подобна мигновена адаптация на новите футболисти? Натрупването на мачове води до сработване между отделните играчи и линии. Без никакви обструкции през лятото Ботев едва ли ще прибави повече от 2-3 нови футболисти и то ако бъдат осъществени и трансфери навън.
Друга страна на философията на Стоилов е акцентът върху нападателния футбол. Отборът не само че вкарва средно по около 3 гола на мач, но това го правят регулярно почти всички футболисти от средната линия и нападението. Мариан Огнянов вкара в четири от 7 мача. Същото стори и Неделев. Цветков продължава да бележи в собственото си темпо, Вандер също не изостава. Педро също се включи подобаващо в последните мачове.
Като погледнем таблицата на първенството най-честите цифри са едно и нула. Как стоят нещата в двубоите с участието на Ботев. Два мача с по два гола, два с три, три с четири и един с пет. Резултатността е средно по 3,85 гола на мач. Е, кой не иска да гледа такива двубои. Само две нулеви полувремена в Монтана и Бургас.
Ето откъде идва и радостта за публиката. Не само тази на Ботев, но и на неутралните зрители, които искат да гледат хубав футбол.

Ботев вече е с
далечен хоризонт

За стандартите на българското първенство в Ботев Пловдив са много напред в материала. За Станимир Стоилов обаче най-важния изпит е този в Европа. Независимо от шумотевицата и еуфорията, той прекрасно си дава сметка, че излизането в Европа съвсем не е безпроблемно изпитание. Същият този отбор, който играе с лекота в България може да се спъне в най-ниско препятствие и тогава дитирамбите ще бъдат заменени с хули. Не, че на Мъри не му е познато и нещо може да го изненада, но амбициите му при всички положения не са свързани с бърз провал. Тези 7 мача в никакъв случай не са го вдигнали от земята, както би станало с други негови колеги. Стоилов е наясно, че му трябва още много натрупване, за да изведе Ботев от постоянната му в последните 20-ина години орбита. И може да го направи, ако го оставят по неговия начин. И след година или две, Ботев наистина ще се върне там където му е мястото. Там, където са спомените за великите мачове с Барса и Байерн. Намерили са правилния човек и дано не го изпуснат.

[8]

Мъри е от
друга планета

[Stinkata]

Тия от ТВ7 са ебати цървулите....

[Христолов]

Тия от ТВ7 са ебати цървулите....

много ми харесаха фродо и другия как ги наредиха на почивката, директно в национален ефир. не че казват нещо потресаващо, просто най-накрая се осмелиха да го направят.

[bat_jori]

за съжаление бяха прави

[blazev1992]

Георги Аспарухов – легенда, идол, икона
Автор: Жаклин Михайлов

На 4 май великият футболист щеше да навърши 70 години

Незабравимият и непрежалим Георги Аспарухов днес щеше да навърши 70 години. През тези 70 години той живя само 28, през останалите бе мит, легенда, идол, икона. За своя клуб Левски и за цяла България. Реално кариерата на Гунди като футболист продължи 11 години, а поне още толкова съдбата жестоко отне. На него и на всички, които и до днес го боготворят. За тези 10 лета Аспарухов изигра над 300 мача и вкара над 200 гола. Бе избиран за най-добър футболист и спортист на България. Влезе и в десетката на „Франс футбол“ за най-добър футболист в Европа. Игра на три световни първенства, участва в уникални и незабравими мачове на Левски, Ботев и националния отбор на България. Превърна се във всеобщ любимец, уникален пример за изключително спортсменство, кавалер на красивия и вълнуващ футбол. В своята кариера е гледан наживо от населението на две сегашни Българии. Днес името му символизира най-прекрасното от най-великата игра на света.

Какво обаче не му се случи в тези 42 години, в които жестоката съдба направи така че да го няма на този свят.

Аспарухов със сигурност щеше да участва на четвъртото си световно първенство в Германия през 1974 година. Щеше да бъде част от отбора на „Левски – Спартак” през славния период от 1975 до 1979 година, когато сините срещнаха в знаменити евро спектакли Барселона, Реал, Атлетико, Милан и на два пъти Аякс. Не е трудно да се досетим, кой със синята фланелка би изглеждал като равен в славата с Кройф, Неескенс, Щилике, Ривера, Крол. Не е трудно да се досетим какво би постигнал Георги Аспарухов като треньор и ръководител с неговия интелект, с разбирането му за футбола, с всичките си човешки добродетели. Пропусна естествено и десетки значими мигове в личния си живот, защото колкото и да е притежание на масите, той имаше право и на собствено щастие. За всичко пропуснато има една-единствена компенсация и тя е изразена само в една дума. ПРИЗНАНИЕ! 42 години него го няма, а спомените така и не избледняват. Чувствата и емоциите, които предизвиква само споменаването на сакралната дума Гунди остават все така силни и въздействащи. Никой не остава безразличен и всеки се чувства задължен да се присъедини към всеобщото благоговение пред иконата. 42 години го няма, а присъствието му все така силно се чувства навсякъде около нас.

Дали само смъртта направи Гунди легенда? Естествено, че не! Без съмнение този човек е имал магическо присъствие. Озарявал е живота на другите, създавал им усещането за собствена значимост. Докосването до неговата аура е придало друг, много по-съществен смисъл за съвременниците му. Най-важното – Гунди е притежавал божествената дарба да прави хората щастливи. Тези, които са играли до него или срещу него и тези по трибуните. Всеки един от тях по своему се е облагородил от срещата с Георги Аспарухов. Това е в основата на мита и легендата. Гунди не си е отивал от живота, заради, тези които го обичат и пазят спомена жив и свеж, все едно, че вчера са го гледали на терена. Все едно че вчера им се е усмихнал по само неговия чаровен начин. Гунди живее в тях и чрез тях. Едно особено озарение се появява около всеки човек при споменаването на името на Гунди! Неизличимо усещане за щастие и всемирна хармония.

Георги Аспарухов е играл във време на големи футболни артисти. Всеки един от тях обаче е заличил в себе си амбицията, гордостта, самочувствието, дори завистта и е признал Гунди за най-големия. Виртуози и гении като Иван Колев, Якимов, Цанев, Соколов, Бонев, Котков са признали безусловността и неоспоримостта на величието на Георги Аспарухов. А с пълно презрение трябва да бъдат подминати нелепите опити в наши дни кумира и идола да бъде свален в калта. Нелепо и жалко занятие на уроди!

Почти никога не започвам изречение с аз, защото смятам тази граматическа форма за класически израз на арогантност и ярко доказателство за зле прикрит комплекс за малоценност. Правя изключение само заради титана Георги Аспарухов. Аз съм много мъничък, а той твърде голям и затова винаги, надявам се добросъвестно, използвам всяка възможност да се докосна до неговата възвишена аура. С благоговение, с респект, с любов, с възхищение, това са емоциите, които той предизвиква у мен. Съжалявам дълбоко, че поради възрастови причини така и не успях да го гледам наживо и през годините разчитам знаците по спомените от старите ленти. Никак не е трудно обаче да се убедиш, че всичко казано и написано за него отговаря напълно на истината. И дори не е достатъчно силно. А картината е ясна като слънчев ден – препълнени трибуни, мача започва, високия, красив, елегантен играч с номер 9 се понася стремглаво към вратата на противника. Съперниците срещу него не представляват никаква преграда. Докосва топката с божествени движения, дриблира, жонглира, преодолява с лекота един след друг противниковите играчи. И следва едно извисяване във въздуха с миг задържане, след което следва най-точния удар с глава, който светът някога е виждал. Гунди, обичаме те! Ти никога няма да си отидеш от нас! Винаги ще има сълза за теб в очите ни! Ти си Ангелът, който ни очаква на входа на вечността!


ГЕОРГИ АСПАРУХОВ
Роден на 4 май 1943 г. в София. Загинал трагично на 30 юни 1971 г. Футболист на Левски (юни 1960 - декември 1961), Ботев Пд (февруари 1962 - октомври 1963) и отново Левски (февруари 1964 - юни 1971)

КЛУБНА КАРИЕРА
1959/60 Левски 2 -
1960/61 Левски 14 3
1961/62 Левски 7 4
Ботев Пд 8 1
1962/63 Ботев Пд 30 20
1963/64 Ботев Пд 8 4
Левски 22 15
1964/65 Левски 29 27
1965/66 Левски 22 13
1966/67 Левски 11 7
1967/68 Левски 25 14
1968/69 Левски 27 22
1969/70 Левски 24 12
1970/71 Левски 16 8
Общо 245 мача и 150 гола в А група (199 мача и 125 гола за Левски; 46 мача и 25 гола за Ботев Пд)
Дебют в А група – 5 юни 1960 г. на мача Локо Сф – Левски (2:0)
Първи гол – 28 септември 1960 г. на мача Ботев Пд – Левски (1:1)
Последен мач – 28 юни 1971 г., Левски – ЦСКА (1:0)
Последен гол – 13 юни 1971 г., Етър – Левски (1:1)
35 мача и 20 гола за националната купа (27 мача и 16 гола за Левски; 8 мача и 4 гола за Ботев Пд

УСПЕХИ
Трикратен шампион на България с Левски – 1964/65, 1967/68 и 1969/70 г.
Четирикратен носител на националната купа – с Ботев през 1961/62 г. и с Левски през 1966/67, 1969/70 и 1970/71 г.
Голмайстор на първенството 1964/65 г. с 27 попадения
Спортист №1 на България през 1965 г.
Футболист №1 на България през 1965 г.
Осми в Европа в анкетата на „Франс футбол” през 1965 г., 14-и през 1966 т., 14-и през 1968 г.

ЕВРОТУРНИРИ
18 мача и 18 гола – 6 мача и 7 гола за КЕШ; 12 мача и 11 гола за КНК
12 мача и 12 гола за Левски; 6 мача и 6 гола за Ботев Пд
Четвъртфиналист с Ботев Пд за КНК през 1962/63 г. и с Левски за КНК през 1969/70 г.
Първи мач и първи гол в евротурнирите – 13 септември 1962 г. Стяуа Бук. – Ботев Пд (3:2), КНК
Последен мач – 2 септември 1970 г. Аустрия В – Левски (3:0), КЕШ
Последен гол – 18 август 1970 г. Левски – Аустрия В (3:1), КЕШ

НАЦИОНАЛЕН ОТБОР
50 мача и 19 гола
Дебют – 6 май 1962 г. на мача Австрия – България (2:0)
Първи гол – 3 юни 1962 г., Унгария – България (6:1)
Последен мач – 11 юни 1970 г., България – Мароко (1:1)
Последен гол – 24 февруари 1970 г., Перу – България (5:3)
Играе на финалите на три световни първенства – Чили през 1962 г., Англия през 1966 г. и Мексико през 1970 г. (7 мача и 2 гола). Автор на първия гол за България на световни финали.

[Delija]

Какво обаче не му се случи в тези 42 години, в които жестоката съдба направи така че да го няма на този свят

Нека не обвиняваме съдбата за логичната участ на поредния малоумник на пътя. Безразсъдното шофиране няма нищо общо със съдбата.

[8]

Поредният сектант изписал глупости.

Виртуози и гении като Иван Колев, Якимов, Цанев, Соколов, Бонев, Котков са признали безусловността и неоспоримостта на величието на Георги Аспарухов.

И кво да ти каже някой от тези, примерно Бонев, ако го питаш той ли е по-добър или починалия при произшествие? Нормалната етика и невъзможността на мъртвия да участва в спора предполага отговора.

А с пълно презрение трябва да бъдат подминати нелепите опити в наши дни кумира и идола да бъде свален в калта. Нелепо и жалко занятие на уроди!

Това пък визира Стоичков. Забранено е издигнатия в култ да бъде "свален в наши дни" дори и да се появи Меси, Пеле, Марадона, Кройф или който и да е.
И каква пяна излиза от устата на този бесен циганин. "Нелепо и жалко занятие за уроди" нарича ако някой си мисли, че имало по-добър. Да еба и сектата ви.

Щеше да бъде част от отбора на „Левски – Спартак” през славния период от 1975 до 1979 година, когато сините срещнаха в знаменити евро спектакли Барселона, Реал, Атлетико, Милан и на два пъти Аякс. Не е трудно да се досетим, кой със синята фланелка би изглеждал като равен в славата с Кройф, Неескенс, Щилике, Ривера, Крол. Не е трудно да се досетим какво би постигнал Георги Аспарухов като треньор и ръководител с неговия интелект, с разбирането му за футбола, с всичките си човешки добродетели.

Фантазиите край нямат. Гунди си отива точно след като е достигнал върха. Да говориш, че през 79 (на 36 години) щял да играе славни мачове е нелепо. Сравненията с Кройф пък са безумни.
Гаранцията за успех като треньор пък няма никакво покритие. Видяхме Стоичков и Марадона. Все едно сега да твърдим уверено, че Меси или Кристияно ще станат звездни треньори. Само болната психика на левскар може да сътвори подобни твърдения.

Бас държа, че написалия статията е левскар. Толкова луд и грешен в разсъжденията си друг не може да бъде освен сектант.