Мнениеот Мичо » 29 мар 2007, 13:57
Стотици хора работели безвъзмездно на строежа
Гунди събирал пари за “Герена” нощем
Еузебио помогнал на Левски за козирката и сектор "А"
"Левскар да си, батко, е гордост, левскар да си е чест", пее агитката на "сините". И има защо. Тази песен важи с пълна сила за онези хиляди знайни и незнайни привърженици и служители на клуба, които не са жалели средства и сили, лишавали са се, губели са постове и са рискували да влязат в затвора в името на святата цел - Левски да има свой стадион. И то без да разчита на никой друг освен на себе си и верните си привърженици. В брой № 5105 вестник "Стандарт" запозна читателите си с това как "сините" се озовават на бунището в края на село Подуяне и как решават да построят там свое игрище без помощ от държавата. Задача, която според мнозина е непосилна, но и за левскарите. Днес ще ви разкажем как деятели, треньори, легенди, приятели и обикновени привърженици са обикаляли като патрона на клуба Васил Левски България с апостолската мисия да намерят средства за строежа. Най-ценното богатство на "сините" винаги е била вярната публика. Звучи като клише, но си е самата истина. В периода от 1960 до 1963 г. тя прави нещо уникално, което рядко е срещано някъде по света. Когато научават, че клубът има нужда от средства за построяването на стадион, хиляди левскари се отзовават на момента. И към София потичат дарения от цялата страна. Кой каквото има и колкото може. Ей, така от сърце, за идеята. За Левски. Но парите текат като река, след като "сините" решават да се оправят сами, без намесата на държавата. Трябват още и още. "Първо започнахме да изравняваме терена. Това не бе лека задача. Но идваха хора и работеха без пари. Главно събота и неделя. В почивните си дни, но за тях важното бе Левски да има стадион. Успяха да се справят. След това започна строежът. Понеже нямахме много средства, решихме да направим трибуните от насип. За целта помогнаха наши привърженици, които работеха в строителството.
Събираха пръста от строежите на София и я караха на "Герена"", връща се назад в онези години на ентусиазъм и клубна привързаност бившият шеф на Левски Асен Младенов. Един от основните начини за набиране на средства от клуба е продажбата на билети. Левски за последен път е вдигал титлата през 1953 г., но въпреки това се радва на невиждана любов от страна на привържениците си. Посещаемостта по време на мачовете не пада под 15 000 души. За да се добереш до трибуните, трябва да си на стадиона поне 2 часа преди началото на срещата. Иначе ще стоиш прав на задните редове или по стълбите, или пък ще слушаш какво става отвън. "Приходите от билети бяха сериозно перо в бюджета за новия стадион. Зрителите сами пожелаха да номерираме местата на пейките. Искаха по този начин да се види колко души има на стадиона и дали да се пускат допълнителни билети или не. Някои пък купуваха по няколко пропуска само и само, за да помогнат на отбора. Решихме, че запалянковците заслужават уважение и решихме, че заслужават да получат нещо в замяна. Предприятия ни подаряваха рекламни стоки, които разигравахме на томбола по време на почивката", разкрива бившият председател на "сините". Именно с пари от билети е построена козирката на стадиона и е довършен сектор "А", който единствен е изграден само от бетон. Това става благодарение на Еузебио и легендарния тим на Бенфика от 60-те години. По стечение на обстоятелствата Левски се изправя срещу "орлите" от Лисабон още при дебюта си в турнира за КЕШ. Истерията около гостуването на португалците в София е невероятна. Домакинът на "сините" бай Добри се възползва от това. "Стадионът тогава имаше капацитет за 20 000 души, но бай Добри без притеснение продължи да продава билети за всички желаещи. Цифрата стигна 61 000! Повечето хора, разбира се, останаха отвън. Стояха там и никой не възропта, че е излъган", връща се назад във времето Асен Младенов. Публиката на Левски дава своя дан за строежа всеки мач, но парите все недостигат. Тогава на помощ на клуба се притичат двама влиятелни негови фенове. Христаки Кънчев и Атанас Димитров от Министерството на промишлеността решават да отпуснат сериозна сума на "сините". Но това не се харесва на хората над тях.
Държавата ги погва и едва отървават затвора
"Отстраниха ги от постовете. Имаха сериозни проблеми. Тогава на помощ ни се притекоха наши привърженици адвокати. Левски бе изключително популярен в техните среди. Те ни посъветваха да се обърнем за помощ към предприятията и кооперациите, като се възползваме от фонд "СБК". Той се формираше от печалбата и не бе под контрола на държавата. И така започнахме да обикаляме от завод на завод", продължава Младенов. В предприятията Левски най-после намира подкрепата, която ще му помогне да завърши стадиона си. Повечето работници там са привърженици на отбора и с две ръце гласуват да бъдат отпуснати пари за клуба. Голяма помощ в това отношение оказва легендата на "сините" Георги Аспарухов - Гунди. Любимецът на мало и голямо обикаля всяка вечер заводи и цехове, за да може той и съотборниците му да имат условията, за които мечтаят. "Сбирките ставаха късно. Някъде към 11 часа. Между първа и втора смяна. Не искахме да ни обвинят, че нарушаваме производствения процес. Винаги присъстваха по един човек от управата на клуба и играч. Единият обясняваше къде и как ще бъдат изхарчени парите, а другият обикновено обещаваше, че ще бием ЦДНА (б.р. така се казва ЦСКА по това време). Разбира се, най-голямото събитие бе присъствието на Гунди.
Хората даваха и парите им не отидоха напразно Изграден бе стадионът, както и помощните игрища, едното от които бе кортово. По-късно, за да се отблагодарим на тези хора, организирахме турнири за децата им, които учеха в района. На нашата база се играеха и мачове от първенството на фабриките и заводите. Пращахме наши бивши играчи и треньори по училищата, за да тренират младите. Така, че "Герена" наистина бе на всички. И се радвам, че изпълнихме това обещание. Освен това с предимство им осигурявахме билети за мачовете. Помня един човек, вече съм му забравил името, идваше от другия край на България, за да вземе пропуски за кооперацията, в която работеше. Решихме, че не си заслужава да бие толкова път и дълги години му пращахме билети по пощата", разкрива бившият деятел в "синия" клуба.
От край време съботите и неделите са посветени на почивката. Уикендите са свещено нещо за всички. Не и за левскарите в началото на 60-те години. Стотици привърженици на "сините", които работят в строителството по онова време, се лишават от свободното си време. Всяка събота и неделя те полагат доброволен труд на "Герена", за да не се налага клубът да харчи пари и за работници. Скоро към тези "бригадири" се присъединяват всякакви хора, нищо че в нормалния си живот нямат нищо общо с кирката, мистрията или лопатата. "Създадохме комисия, която да отговаря за строежа. Негов ръководител бе Лазар Лазаров, помагаше му и бащата на Николай Илиев. Тогава отговорните длъжности в Левски се заемаха също на доброволни начала, но всеки съвестно си вършеше работата. Свърши си тази, за която му плащат, и се заемаше с другата си в клуба. Ето така бе построен "Герена". С много любов. Това даде резултат. Особено на играчите. Те спечелиха четири титли и куп купи за отрицателно време. И къде в моя разказ е държавата. Единственото подобрение, което бе направено след обединението със Спартак и минаването под шапката на МВР, са таблото и осветлението", завършва разказа си за построяването на "Георги Аспарухов" бившият председател на Левски. "Бил съм делегат на много места. Стадионите трябва да бъдат дадени на клубовете. Това, което твърдят някои, че там ще бъдат построени казина, кръчми и молове, не е довод за нищо. Ще бъде решено с една точка от закона. Тя ще гласи съоръженията да бъдат ползвани само по предназначение, но на някои и това не им харесва. Какво като ще бъдат взети от бизнесмени. Никой нищо не е занесъл на онзи свят със себе си. Така е и на Запад. Помня Сантяго Бернабеу, който създаде големия Реал (М). Днес него го няма, но клубът е жив", завършва Асен Младенов.
,то вие и затва претендирате толкова,че немаме нищо общо с тях,щото и последната ви сламка-героичните ви победи с по 7 гола ще паднат в канала на забравата
