Не четеш, ама никак...
Най-после през 1934 г. стадионът е напълно готов. През 1936 г. е завършена и банята с топла вода, нещо невиждано по това време у нас. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът вече е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.
Игрище "Левски" дълги години е едно от най-използваните в столицата. С твърд сгуриен терен, лекоатлетическа писта и трибуни за около 10 000 зрители, на него се провеждат не само повечето от мачовете за столичното и държавното първенство, но и почти всички държавни шампионати по лека атлетика.
Зад източната трибуна на стадиона, откъм езерото "Ариана", през 1938 г. е поставен бюст-паметник на патрона на клуба. На него пише: "На родоначалника на българския спорт Васил Левски".
През 1949 г. "народанта власт" решава да построи в центъра на столицата нов национален стадион точно на мястото на граденото с толкова труд и всеотдайност игрище "Левски". На клуба временно е разрешено да тренира на стадион "Юнак", а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в кв. "Иван Вазов", където теренът по ирония на съдбата е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен на игрище "Динамо" - от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда - сините се приютяват до 1961 г.