Бонев го брой като 2-3 футболист в цялата ни история. След Стоичков и може би след Якимов, но толкова. Аз също не съм го гледал, но се опитвам да доловя от разказите къде е истината и може би е над Якимов, защото се опитвам да отсявам фенщината, а в неговя случай е трудно, защото той не е левскар или цесекар и няма тази широка подкрепа. Баща ми например често го питам кой какъв е и да ми дава като примери един или няколко футболисти, които съм гледал (от средата на 80-те нататък), за да добия представа за въпросния футболист от миналото, а не да повтарям като папагал само, че е добър. Така например от него знам, че Иван Колев е от типа на Мартин Петров. Пробива по-крилото, рязко се врязва и прави голове. Тук не става дума за сравнения Иван Колев/Мартин Петров, а просто да се разбере какъв тип играч е бил този който не съм виждал. В сравненията се използват и чужди футболисти. Така например старите фенове ще ви кажат, че Жеков е като Герд Мюлер. В случая на мен не ми върши работа, защото и двамата не съм гледал. Та отплеснах се. За Бонев знам, че е тип лидер на отбора в който играе (не само на Локо, а и на националния), докато Якимов не е такъв. Това не е голям фактор за сила, а просто го посочвам. Якимов играе прекрасно, но не е от типа играчи "айде вдигайте се" към околните, докато Бонев е от типа на тарторите, тези успешните, които могат да поведат отбора си напред. Бонев общо взето няма някакво супер отличително качество, както например Якимов е всеизвестен с дрибъла си, но Бонев е бил изключително силен във всеки един компонент на нападателната игра. Просто слабо място няма. Слушайки тези факти задавам въпроса на баща ми "добре де, с какво тогава Якимов го превъзхожда?". Съгласен съм в гениалността на единия, но другия не му отстъпва по сила. Баща ми вдига рамене и казва "сега като се замисля не мога да нарека Бонев по-слаб, но на мен Якимов си ми остава на сърцето". Веднага го пресявам това във фактите, да не е фенщина. Не е, защото Якимов не се лъже самоцелно из терена и така да се хареса на някои любители на футбола, а това е подплатено с убийствено много голове (един от най-големите голмайстори в родния футбол), тоест ефективен е. Това вече си е сила. Баща ми казва "с топка в краката е като Марадона, лъже се страхотно" и аз добавям "и голове идват от това". Значи силен е. Бонев обаче, научавам от баща ми, има едно много силно качество, което е характерно за Стоичков. Няма слаб мач (не го приемайте съвсем буквално и да ровите сега за слаб мач). В смисъл Бонев постоянно мачовете му са силни (Ицо със същото се отличаваше, докато например един Костадинов можеше и 10 мача да не го видиш по терена, но след това два гениални мача да ти изкара). Слагайки и още два факта, че първо Бонев не е играл в грандовете (изключвам опита от 7 мача в ЦСКА за кратко), където още повече щеше да му лъсне силата, както и факта, че до появата на Стоичков е с най-много отличия футболист на годината в родния футбол, приз който тогава имаше огромна стойност, а не като сега, то Бонев съвсем сериозно може да се спори дали не е и най-добрия футболист след Стоичков. При всички положения обаче по-назад от третото място в родния футбол не е.
Кончето може да каже повече по темата. Гледал го е, както и съм виждал, че не се прави на идиот, когато става дума за минали величия включващи и червени такива. Остава си левскар, но и дава вярна оценка за качествата на червените. Та ако иска той може да каже къде му е мястото на Бонев в родния футбол. Блу-то също може да даде добра оценка ако обаче не влизат сини, защото там много му се изкривява мнението съм забелязал.
Що се отнася до любимия ви Гунди съм чувал това от баща ми (а и не само от него). Много добър футболист и никой не отрича това. Обаче е просто един от многото добрите футболисти на България, не е най-добрия. Не се и отличава с нещо феноменално (примерно левачката на Ицо, която не греши). Чувам думите "имаше там няколко добри години в които направи доста добри мачове и го направиха спортист на годината, в същото време беше привлекателен човек, а и примерен член на партията", това не го казвам за да се дразня "вижте, комунист е", такива са били времената, а в смисъл, че се е харесвал на хората (от примерните членове на обществото е и носи със себе си добродетелите към които се стремим-това спрямо идеалите на онова време). "После все така по навик си подържа доброто ниво и балансираните игри." ОК, така е и това го прави сред първите в родния футбол, но не е най-първия. С Бонев през 74 година далеч по-респектиращо звучим отколкото с Гунди през 66 все на световни първенства.
Мога да си кажа мнението и за останалите ама сините ще помислят, че е фенщина. Извън Стоичков и Якимов веднага прибавям от червените и Жеков, Иван Колев и Никола Цанев като играчи каквито със сигурност в Левски е нямало. От там нататък вече можем да дискутираме кой къде е точно от многото сини и червени звезди.