Титлите се печелят в свирепи мачове като ЦСКА - Славия
Вто, 2009-04-07 12:18
Има дербита, в които характерът и волята са по-важни от естетиката
ЦСКА остави на Левски да се порадва точно 5 кръга на върха и отново зае първото мястото, което исторически му се полага. След мача със Славия класирането е в обичайния си вид - ЦСКА първи, Левски втори. Нищо специално, така е било дълги години, вероятно така и ще бъде. Едните са рекордьори по златни медали, а другите са свикнали със среброто. Това от историческа гледна точка. А сега от футболна.
Останах дълбоко изненадан от факта, че след края на мача малцина коментираха самата игра, а повечето се съсредоточиха върху двете отсъдени дузпи. Изведнъж всички забравиха, че Славия „ще полегне", и насочиха негативизма си към съдията. Ако ЦСКА беше спечелил с разлика, „белите" щяха да бъдат обвинени, че са дали мача на „големия брат". Ако двубоят бе завършил със знак, различен от „единицата", веднага щеше да се потърси тотоконспирация, свързана с губенето на точки на грандовете в един и същи кръг и запазването на разликата. Угодия няма. За съжаление почти никой не се наема да търси положителното във футбола, не се опитва да анализира процесите.
Големият плач идва от това, че рекордьорите по втори места не могат да преживеят как така за ЦСКА може да се отсъдят две дузпи в един мач. В това се състои цялата драма.
На повторенията по Канал 3 ясно се видя, че при първата дузпа Митя Морец блъска в гърба скачащият да нанесе удар с глава Кирил Котев. Втората е безспорна - спиране на топката с ръка, която не е долепена до тялото. Тук няма какво да се коментира. Ще подмина и стопроцентовото нарушение срещу Тодор Янчев в наказателното поле.
И за да завърша съдийската тема, ще попитам къде бяха моралните квестори от „Герена" след мача Сливен - ЦСКА 3:1, в който, ако не бе хирургическата намеса на Николай Йорданов, сега „неправилните" щяха да водят с 4 точки и да имат уникална серия от 52 поредни мача без загуба в „А" група. Тогава на автоматчиците, готови да разстрелват прасета на „Армията", им дойде добре. Само забравиха да почерпят рефера.
Сега ще се занимая и с играта на двата отбора. Първо за ЦСКА. Втори пореден много слаб мач на „червените". Във Варна отборът не стоя никак добре и не убеди, че е по-добър от опонента си. Същото стана и срещу Славия.
Безсилието сега дори бе още по-голямо
Вече се уморих да повтарям, че това бразилче Машадо няма място в ЦСКА. Един гол срещу Левски по никакъв начин не бива да му гарантира дълъг престой на „Армията". Той е кръгла нула в офанзивен план и много неубедителен в дефанзивен. Комбинативността и футболният му интелект са под всякаква критика. На практика заради Машадо лявата зона на ЦСКА изобщо не функционира. А като добавим и присъствието пред него на Давид Силва, става ясно, че това е най-слабото място на „червените". Силва направи прекрасни мачове в контролите, докато в срещите за първенство е неузнаваемо слаб. Няма острота, няма агресивност, няма инициативност. Общо взето, и срещу Спартак, и срещу Славия
ЦСКА игра с по двама човека по-малко
И докато за поста на Силва с възстановяването на Здравко Лазаров има алтернатива, то ЦСКА няма друг ляв бек и това може да наложи пращането на Минев или Виданов на позицията на Машадо.
Освен нефункциониращия ляв фланг срещу Славия ЦСКА имаше и други твърде сериозни игрови проблеми. Отборът не успя да установи траен контрол над топката, нямаше постепенна атака, действаше се хаотично и отново опитните бойци Янчев и Тодоров изиграха фундаментална роля. Освен Машадо и Давид Силва пълно разочарование бе и Руи Мигел. Известно оправдание за него е, че така и не получи добри топки. Но това нямаше и как да стане, при положение че ЦСКА разчиташе на безразборни дълги подавания, или по-точно на изритани в предни позиции топки. С такъв футбол трудно ще стане. Но има и нещо друго. ЦСКА показа сериозно израстване в кондиционно отношение и наложи много добро темпо. Има мачове, в които играта не върви и точно те се печелят с воля и характер.
И двубоят със Славия бе един от тях. Този мач просто трябваше да бъде спечелен. Има време за естетика и „правилен футбол" Именно с напористостта, непримиримостта и физическата мощ бяха свързани малкото положителни моменти в играта на ЦСКА. Липсата на достатъчно качествени футболисти обаче се отразява. Не може вечно да се чака на Тодоров, Янчев и Котев. В това отношение Левски има по-голям потенциал. На „Герена" разполагат с по-сериозен кадрови ресурс както в защита, така и в атака. Друг е въпросът, че не могат да го материализират, неуспявайки да се възползват от качествата на играчи като Тасевски и Жоазиньо, които придават класата на отбора.
И сега стигаме до добрата стара Славия. „Белите" изнесоха втори пореден страхотен двубой срещу ЦСКА. След като паднаха нещастно с 1:2 на „Овча купел" през есента, сега възпитаниците на Кузманоски отново бяха на крачка от поне частичен успех. Определено в неделя вечерта Славия бе по-приятният отбор за гледане
Гостите предложиха по-комбинативен, по-подреден футбол и заслужиха симпатиите на футболна България. Смея да твърдя, че от началото на пролетта наред с ЦСКА именно Славия е най-добрият отбор. Доказа го и в Ловеч в първия кръг след подновяването на първенството. И още нещо много важно. „Белите" играят значително по-интересно без звездите си Благо Георгиев и Тодор Колев. През есента всичко бе концентрирано около тяхното присъствие на терена и играта на Славия бе много по-предвидима. Докато сега на първо място е колективът. Ако Славия играе така, както срещу Литекс и ЦСКА, то много трудно ще загуби мач до края на сезона. Предвид непостоянството на „белите" обаче се съмнявам това да стане.
Трябва да се отбележи и друго. В лицето на Славия ЦСКА имаше много по-стойностен и подготвен съперник, отколкото Левски на „Тича". Във Варна „сините" играха де факто срещу третия отбор на ЦСКА. Няма какво да се лъжем - съставът на „моряците" е пълен с играчи, които много често не намираха място дори в групата на „червените" като Миро Манолов, Даниел Георгиев, Юруков и Георги Илиев. Засега в първенството Черно море не е показал футболните аргументи, които „белите" демонстрираха в двата си мача срещу ЦСКА и преди месец в Ловеч.
И накрая ще отбележа, че феновете на „червените" показаха много точно око и в нито един момент не възнегодуваха срещу слабата игрова постановка на своите любимци. 9000-те зрители на „Армията" видяха един отбор, готов на всичко, за да стигне до победата, и това генерира мощната подкрепа от трибуните, която всъщност изигра и решаваща роля за успеха. Успех, който може да се окаже шампионски. Титлите се печелят именно в такива мачове. Мачове, в които характерът и волята преобладават над футбола. Такъв бе и двубоят на ЦСКА срещу Нефтохимик през пролетта на 1997 година. Тогава, без да блестят и без да надиграят опонента си, „армейците", водени от Георги Василев, спечелиха с 1:0 и именно този мач им отвори широко пътя към златото.
МАРИАН МАКАРИЕВ, "Меридиан мач"
ЧУДЕСЕН АНАЛИЗ БИХ КАЗАЛ