СЕДЕМ ВЪПРОСА КЪМ "СИНЯТА ИСТОРИОГРАФИЯ"Въпрос третиЦялата история на "Левски" е изтъкана от легенди за това, как Партията репресирала отбора им и съотвенто за това, как толерирала най-големия им исторически противник - ЦСКА.
В стремежа си да докажат тази тези, "сините историографи" раздуват, или откровено си измислят, всякакви зловещи истории за преследване на "Левски" Като започнето от разстреляни и обесени от Народната власт "сини" футболисти, минете през тормоз за това, как им крали стадиона, през позорното име "Динамо", до още по-позорното "Левски-Спартак", та стигнето до почти наглото рИване за това, колко много бил пострадал "отборът на народа" от вливането на "Спартак" в него. В съзвучие с тези легенди вървят не по-малко смешни, за това как ЦСКА бил единствен галеник на Партията, единствен отбор, който трябвало да демонстрира мощта на социалистическия спорт и т. н. (тук особено се държи на думата "единствен").
Въпреки този неистов стремеж да се търси под лупа и най-дребния повод, за да се обяснява, колко репресиран е бил "Левски" в периода 1945-1989 г., има едно събитие, което макар и добре осветлено, съзнателно се изпуска от "сините историографи".
За точно това, едно-едиствено събитие, ще отделя третия си въпрос към публицистите с предубедени сърца и тези.
Защото то е много показателно за това, как избирателно се пише историята на "сините".
Това събитие събира в чист вид репресията на социалистическата власт спрямо едно враждебно според нейните разбирания социално явление, каквото е запалянковщината и увлечението по футбола. В него има пряко, открито унижение и дори "саморазправа" (слагам тази думичка в кавички, защото не я използвам в истинския и смисъл) с отбора на "сините". Има подигравка, каквато така настървено "сините историографи" търсят. От това събитие има преки негативни последици за отбора (без положителни такива), на който му трябва много време, за да успее да се съвземе от тези негативни последици.
Досещате ли се за кое събитие пиша?
Ами за финала за Купата на България през 1985 г.! Точно тогава, точно ЦК на БКП (но не съм сигурен в това) пряко се занимава с този финал. Ето го златният шанс, да се намерят преки доказателства за саморазправата на комунистите с "отбора на народа"! Точно тогава има пряко унижение на "Левски" с промяна името му на "Витоша". Точно с цел това ново име да символизира новото начало на отбора, нямащо много общо с досегашната история. Един опит за налагане на "социалистически морал", както тогава се изразяваха хората. Точно тогава има пряко отрицателно повлияване на отбора, защото през следващия сезон той завършва извън тройката на България!
И въпреки това този случай не се раздухва от "синята историография". И въпреки всички тези благоприятни за нея случки и събития, тя не го взем на въоръжение в своята идеологическа борба. Този финал 1985 г. се споменава само с половин уста, колкото да се отбележи като крайъгълен камък за цялостната футболна история на България. Защото не може да не се отблежи.
И знаете ли, каква е причината за това? Тя е много ясна и се вижда с просто око. Прочетете първото изречение от изложението ми... прочетохте ли го?... ето това е причината тази знаменателна 1985 г. да не се споменава.
Финалът за купата просто не влиза в шаблона, който им трябва на "сините историографи", за да им върши работа за "тяхната" история. Защото "любимецът на Партията" е поставен в същата ситуация, каквато е поставен и вечно репресираните дисиденти от "сините". Защото ЦСКА е също толкова потърпевш, колкото и "Левски". И то при положение, че по-голяма вина за грозния финал имат играчите на "Левски", чиито отбор доминара тогава на родната сцена и всички очакват лесна победа над ЦСКА. А когато това не става, "сините" играчи се изнервят и при вързана в кърпа победа за "червените" стават инициатори за баталията, довела до репресии (вече далеч по-истински от легендарните такива) спрямо двата отбора.
И ЦСКА бива унижен с промяна на името му, за да бъде то символ на нов "социалистически морал". И ЦСКА завършва следващия сезон извън тройката на България.
Между другото мога да се обзаложа с всеки, който иска, че първорпичината за опорочения финал е у "сините"; гледал съм мача на запис и съм убеден в това.
Ето как официалният сайт на "сините" разказва за събитията през 1985 г.: "След финалния мач за Купата на България между Левски-Спартак и ЦСКА през 1985 г. (преминал при груба игра и безобразно съдийство) двата най-популярни клуба са разформировани и прекръстени. Управляващите апаратчици решават, че оттук нататък Левски ще се нарича... Витоша! Едва през 1990 година отборът възстановява изконното си име под мощния натиск на обществеността."
Забележете, че за "грубата игра" не се споменава, защо се е стигнало до нея. А със оценката за съдийството например, аз лично не съм съгласен. И затова си мисля, че е пльосната там за замазване на очите
Забележете, че емоционалният акцент е поставен върху "прекръстването" (макар че не виждам кой поп ще седне да кръсти футболни отбори) с ненавистното име "Витоша" и "възстановяването изконното име под мощен натиск на общественос
С оглед на гхореизложеното аз твърдя: "Сините историографи" съзнателно пропускат финалът за Купата на България през 1985 г. и последвалите го събития (или изтръгват от него нещата, които им изнасят - като това, че от "Левски" са наказани трима, а от ЦСКА - Стоичков; като разбира се, се премълчава фактът, че стоичковият десен крак е много повече и от три по трима левскари). Та съзнателно пропускат тази 1985 г., защото тя противоречи на предпоставената им "история", че "Левски" е репресиран, а ЦСКА любимо чедо на властта.
Историята, макар че е най-голямата курва, не може да бъде измамена от никого. Факт.