Ииии, за начало-
Мара Цесекарката: Мисля да забременея догодина, бащата не е важен
Мария Пентева, позната повече като Мара – прашката, или Мара цесекарката, е най-известният фен от женски пол в агитката на ЦСКА. Мара показваше дупе на стадионите, в подкрепа на отбора - не само в България, но и в Европа. Сега работи като танцьорка в стриптийз клуб в Златни пясъци. Тя израства в софийския квартал „Люлин 5“, заобиколена от момчета. „Постепенно спряха да ме възприемат като жена, а като част от тях. До днес е същото“, казва танцьорката, която през зимата е на Боровец или в София, а лятото е по морето.
- От кога си фен на ЦСКА?
- От както съм се родила. Иначе по мачове ходя от 13-годишна. Баща ми ме заведе на ЦСКА - “Левски”. Завърши 2 на 2 и оттогава не съм спряла.
- Би ли направила сега това, което правеше преди по стадионите?
- Да, бих го направила същото…, но малко понапълнях (смее се).
- Защо си показа прашките?
- Ние сме новатори в това отношение. Никой в Европа си нямаше момиче като мене. Това беше на мача ЦСКА - “Милан”, на “Армията”. Нашите играха, мъчиха се, и аз си викам: „Я да им помогна с нещо“. Надупих се и по едно време журналистите вместо да снимат мача, почнаха да снимат мене. Оттам вече се почна, хареса ми да си гледам снимките по вестниците (смее се). ‘Айде на другия мач пак така. Иначе това го направих първо не на стадиона, а като играхме в Милано първия мач. Бяхме в един трамвай и Дучето запя парчето на Румънеца и Енчев: „Има ли жени?“ И аз си викам, как да няма. Нищо че бях единствена (смее се). Качих се на седалката, направих един стриптийз. По едно време докато се усетя, всички от агитката извадили апаратите и снимат.
- Променила ли се е агитката?
- В онези години агитката беше много задружна, всички бяхме заедно. Времената бяха други. Всички сте заедно, както едно семейство. Ако имаш нужда от помощ, винаги има кой да ти помогне. Бяхме като секта. Знаем си всичко – кой какви проблеми има вкъщи, кой с приятелката си се скарал, кой с жената се развел.
Ще ти дам пример - на пътуването до Франция, за мача с „Тулуза“, заминах с 12 лева, а се върнах с 10. Не ме лишиха от нищо.
- Поддържаш ли контакт с тази група?
- Постоянно се чуваме. Когато съм на морето ми звънят. Няма да споменавам имена, че някои си имат гаджета. (смее се) Виждаме се, пием, хапваме.
Но е много трагично положението с ЦСКА. Това ръководство трябва да замине веднага. Не може ние да станем шампиони с 16 точки и да не може да участваме в Шампионска лига. От това по-голям резил, освен 2006 година, когато със 7 точки преднина и незнайно как загубихме титлата. И тогава „Левски“ пак игра в шампионска лига. Тази година пак същото. Това е конспирация срещу ЦСКА. Като се е знаело, че има дългове – всички са знаели, Тодор Батков още есента каза, че ЦСКА няма да играе в Шампионска лига. Искат да ни съсипят отбора, говеда мръсни.
- Участвала ли си в побоища?
- Това беше едно време. Сега не е като преди. Моите набори вече не се бият. Най-големият ми майтап е с „Черно море“ във Варна, преди 4-5 години. Ние цял ден на плажа – бира, цаца, бира, цаца. После отидохме на мача буйни. И на полицаите не знам какво им попречихме, та се насочиха към нас и почнаха да ни бият на стадиона. А аз в един момент застанах най-отпред. Пред мен бяха полицаите, зад мен цялата агитка и аз крещя „’Айде момчета, пребийте ги!“ И изведнъж завих и минах най-отзад. А те се сблъскаха. Много биеха полицаите преди.
- Ти отнасяла ли си го?
- Не, винаги ми се разминаваше (смее се). Аз все виках: „Не ме удряйте, бременна съм!“ От 15 години все съм си бременна и ми се разминава. И като има големи мачове, на „Армията“ входовете нали са много малки. И като тръгнат да влизат 4-5 хиляди души и е блъсканица ужасна. А аз крещя: „Направете ми път, аз съм бременна!“ Последния път ме разконспирираха, викат ми: „Е, Маре, стига вече, няма ли да го раждаш!“ (смее се)
- Кой мач няма да забравиш?
- Като пътувахме за Турция, си бяхме взели едно микробусче за 15 човека, само наши си хора. Отиваме пред стадион „Васил Левски“, преди да тръгнем и гледаме шофьора – с риза, вратовръзка, с панталон, изтупан. И си викаме: „Тоя човек май не знае кого ще кара“. След половин час шофьорът както си караше и хоп му метнахме един сутиен отпред (смее се). Познай на кого беше. Да видиш колко бързо стигнахме до Турция. На границата с турците знаеш как се бавят. Аз слизам по цици и викам „аркадаш, аркадаш“ и минахме набързо.
Най-големият ми резил е пак на този мач. Отиваме без нощувка. Тръгваме през нощта, сутринта пристигаме в Истанбул, гледаме мача и си тръгваме. Но е тежко така – през деня пристигнахме, на моренце, пийваме и по едно време аз припаднах. Събуждам се и гледам, че пътуваме в автобуса обратно за България. Викам: „Абе, момчета, как ме пуснаха на стадиона, аз май малко се напих?“ И целият микробус се смее. Викат ми: „Марче, ти не стигна до стадиона и не си гледала мача! (смее се) Ама не се притеснявай, не беше сама и Стамбеца припадна и ти прави компания!“ Не е ли резил, толкова километри да пропътуваш и накрая да припаднеш?
- Липсват ли ти тези години?
- Много. Всеки път плача, като гледам клипчета.
- За пари би ли се отказала от ЦСКА?
- Не, никога. Даже събирам пари, за да стана шеф на ЦСКА, остават ми още 5 999 000 евро. Как ще се откажа, все едно се отказвам от майка си и баща си. От агитката на „Левски“ след всеки мач ми предлагаха да стана част от тяхната агитка. Особено като падахме, веднага: „Айде, Марче, молбата за фенклуба ти е готова, само разпиши!“ Ядосват се, че нямат такава като мене.
- Имала ли си гадже футболист?
- Не, но съм спала с футболист. Но те са много надути.
- Спала ли си с левскар?
- Само с един единствен.
- Къде си пътувала покрай мачовете?
- Франция, Унгария, Италия, Турция, Румъния, Германия.
- Дучето ли организира всичко?
- Дучето, да. Ние люлинци си бяхме в един рейс. Даже накрая се върнах със сувенири за сестра ми. Аз като имах преди пари – пращаше ми ги един англичанин, който искаше да се жени за мен, и за другите имаше.
- Къде се запозна с него?
- На морето. Беше ми пратил кредитна карта. Отидохме с момчетата на мач в Чехия и пак нямаме пари. Викам си: „Дано тази карта работи“. Вкарахме я в банкомата и застанахме с още две момчета, и се молим да пусне пари (смее се). Изведнъж почна да щрака и гледаме: „А, пари!“ (смее се). Ядохме и пихме два дни. Така аз като имам и те имат. Те като имат и аз имам, не съм останала гладна, жадна. Даже във Франция отидох на кредит. Не си платих екскурзията, а по-нататък си я платих, като изкарах по-късно пари.
- Мислила ли си някога да останеш в чужбина?
- Не, никога. Не ми харесва. Там се държат с теб като човек втора ръка. Ако си турист за два-три дни те уважават. Но ако останеш да работиш те гледат като… Като чуят българи в магазина и те заобикалят десет човека, гледат да не вземеш нещо.
Тук пък, по морето, като чуят от заведението, че си българин не 10 охрани, ами 10 сервитьори те обикалят, защото от българите няма по-добри клиенти в момента. Поне от последните 2-3 години. Чужденците идват тука и десет човека си поръчват три бири и една салата с десет вилички. И плащат до стотинка, никакъв бакшиш.
Чужденците ни мислят за по-долни и от циганите. Но пък като дойдат тука и всичките чужденци искат да се женят за българки. Един германец ми беше казал: „Ако качиш десет килограма, ще се омъжа за тебе“.
- Каква е разликата между мача в чужбина и тук?
- Тук имаш повече свобода за изява, за викане. Докато там има цивилни полицаи, които дебнат. Гледаме да не се излагаме много много. Друго е там. Били сме в Милано 3000 души, докато тук италианците бяха 500 човека. Много хубави години бяха, много ходихме по чужбина. Сега се вдигнаха цените много. Пък и за екскурзии, като във Франция например, тя беше една седмица, сега е много трудно да освободят някого от работа. Аз тогава се направих на болна.
- Какво си работила досега?
- От 18-годишна работех като сервитьорка. Добри пари изкарвах, бяха добри времената, на мутрите. Всички даваха много бакшиши, много пари, крадеше се много, защото беше лесно. По едно време, когато дойде кризата с долара, заведенията фалираха и нямаше какво да правя, казах си : „Да става каквото ще“ и станах танцьорка.
После дойде най-трудният период от живота ми. За година и пет месеца баба ми почина, дядо ми и майка ми. Оттам вече животът ми придоби много голям обрат. Почнах да живея ден за ден. Защото видях, че днес те има, утре – не. И то майка ми докторите я закопаха. Тя от рак болна беше, нямаше лекарства, биеха й морфин. Имаше рецепта за лекарства, но лекарите все казваха, че са свършили. Когато е крайна фазата, нищо не ти дават. Казаха ми че има 10 дни живот…
- Как се съвземаш след такъв удар?
- Не се съвземаш никога. Колкото повече време минава, толкова по-тежко става. В началото не можеш да разбереш какво става. Аз даже исках мъките й да приключат, болеше я, охкаше. Преди като работех зимата и се върна в моята стаичка, тя ми е включила печката, затоплила ми е. Сега като се върна – студ, няма кой да ми пусне печката, няма кой да ти каже какво да пиеш за глава, за корем. Нищо че съм на тези годинки… друго е. Добре че работех танцьорка тогава, никой не ми е помогнал, освен баща ми.
За това сега гледам само за баща ми и сестра ми да има. Никой друг не ме интересува. Не ми пука за никой. Ама, ако видя котенце, веднага ще си го взема да го гледам. За хората вече…
- Когато танцуваш има ли хора, които са ти безкрайно противни, но успяваш да се пречупиш, за да спечелиш пари от тях?
- Знаеш ли какво е положението? Колкото по-грубо се държиш с тях, и по-безразлично, като му говориш „Абе, тоя пък, ти какъв си бе!“, толкова повече те гони и иска да пиеш с него. Колкото си по-нежен и внимателен, толкова повече ти се качват на главата. С всички мъже е така. Аз вече за нищо ги нямам. За това не мога да се омъжа (смее се). На първата седмица ги хващам в издънка. За осем години танцуване и работа с мъже знам за какво става въпрос.
- Всички ли са еднакви?
- О, Боже, всичките са едни и същи. Може ли жена му в хотела спи, той дошъл да се напива и да гледа голи жени. Казва: „Отивам на разходка“ и дойде да остави 500 лева. Първите 6 месеца работих само за хонорар. Не знаех въобще как да работя. Защото в тази работа трябва много акъл и психика, нерви, издържливост. Кълченето е най-малкото. Аз даже вече не танцувам, а само се разхождам, защото нямам нерви. Колкото и да се въртиш по пилона, да правиш пируети, да си най-добрата, ако не можеш да говориш с клиента, не става. Ако нямаш приказка с тях да ги замаеш, как ще ти поръча шампанско за 700 лева?
- Как се омайва клиент, за да ти поръча пиене за 700 лева?
- Отивам при него, питам го как е, добре ли е. „Искаш ли да пием едно питие заедно?“ Той: „Да, добре“ и ако е по-богат веднага един „Дом Периньон“. Рекордът ми е 11 „Дом Периньона“ за една вечер, едва ходех накрая (смее се).
- Българите не са ли по-различни от чужденците?
- Българите знаят за какво става въпрос, за това ми е трудно с тях да работя. Какво да му кажа на българина: „Много си хубав“, не става. Той веднага отговаря: „Айде, айде, какво ще пиеш, какви са тези комплименти“ (смее се). Чужденците са баламурници от всякъде. Знаеш ли какви са 20 -годишните германки, англичанки? Сложили потник над пъпа, с три ката корем, сто килограма, а до нея върви 35 килограмово момченце. Не са като нас… Това е силикон, нали знаеш (посочва си гърдите).
- Изглеждат добре.
- Знаеш ли как подобрява самочувствието. Чужденците – гърци, румънци, все ме питат това дали е силикон. И като кажа да, те: „А, че вие българките откъде имате толкова пари за силикон?“ Като кажеш, че струват 3000 евро и…
- И се чудят откъде си ги извадила?
- А, не ги извадих аз. На англичанина му казах да ми прати пари за виза, викам: „Ей сега ще дойда“. Той седи и ми разправя: „Моят работодател ми даде за Коледа 20 паунда“ - един месец го повтаряше това. Как да се омъжа за такъв човек? Казах му, че е стар за мен. Искаше тук къща да купува.
- За колко време можеш да изкараш достатъчно пари за силикон като танцьорка?
- Три месеца.
- Изкарват се значи пари?
- Вече не. Няма работа. Тази професия затъва. Едва мога да изкарам 600-700 лева на седмица. Имам и много разходи, костюми се купуват, обувки. Само те са ми 280 лева. Гримове, квартира, ядене, цигари.
Все по-малко пари се вадят. По дискотеките висят девойки за по една водка ще се приберат и ще си легнат с тебе. Вместо да набутва мъжът сумати пари, без да е сигурно, че ще си легне с танцьорката, по-добре му е да отиде в „Студентски град“ където живея, моя приятелка държи ресторантче. И аз през деня им помагам в кухнята, правя салати, пържа тиквички. Ще ставам готвачка, след като се пенсионирам (смее се).
- Сериозно?
- Да. Всички мои приятелки танцьорки се преориентираха – едната стана фризьорка, друга маникюристка, трета ресторантче отвори. Мен ме влече готвенето. Винаги, когато съм готвила, всички го харесват.
- Какви мъже харесваш?
- Много съм претенциозна, затова не мога да си намеря гадже. Става много трудно положението. Хващам ги за малки неща. Защо ме лъжат? „ Миличка, много ми е зле, спи ми се, утре ще се чуем.“ После разбирам, че гледал мач. Дразнят ме тези, които си мислят, че могат да ме използват за пари или секс. Но вече аз ги използвам. Ако не ми хареса някой, не повтарям. (смее се)
- Какво ще правиш занапред?
- Спирам тази работа. Нямам нерви вече, не мога да ги търпя тези хора. Едно време виждах клиентите като сметки за ток, за телефон. Сега си мисля: „Оф, откъде се появи тоя, сега трябва да танцувам за него!“ Представям си, че може да вземем един стриптийз клуб с мои приятелки, ако не като готвачка някъде. Някъде там се вписва и детето. Мисля да забременея другата година, бащата не е важен.
Линк: http://e-vestnik.bg/4280
Бяхме като секта
