Мнениеот rkk » 24 авг 2008, 08:22
ПОДСМРЪК!
България завърши 29-тата лятна олимпиада в Пекин с актив от един златен, един сребърен и три бронзови медала. Как трябва да оценим представянето ни? Добре? Зле? Не, по-скоро много зле. Но ако гледаме дереджето, на което е спортът ни откъм база и пари, които се наливат в него, медалите, спечелени в Китай, са абсолютно достатъчни и отговарят на това, което заслужаваме, на това, което сме заработили. Защото не правим нищо за спорта, т.е не ние, а онези, които трябва да отговарят за него. Хората, които трябва да се погрижат България да възвърне позициите си в световния спорт...
Но какво направиха те, политиците? Докараха спорта ни до най-слабото представяне на Олимпиада след тази през 1952. Докараха ни дотам, че на следващата Олимпиада ще се радваме като Афганистан на един бронзов медал. Докараха ни дотам, че най-големите ни надежди за успехи са ветерани на над 30-годишна възраст – Руми Нейкова, Данчо Йовчев, Армен Назарян, Серафим Бързаков, Николай Гергов, Мария Гроздева, Таню Киряков. Къде са младите ни надежди? Младите надежди бълват повече дим от всички комини на Кремиковци взети заедно и пият повече алкохол от средностатически гражданин на Руската Федерация. И как ще има млади надежди, след като сегашната младеж дори и да има повод за спортно вдъхновение, няма къде да спортува? Площадките станаха бетонни строежи, залите – базари. Как може 43 китайчета да научат да пеят „Хубава си, моя горо” за 20 дни почти без акцент, а ние за 19 години не можем да построим една свястна многофункционална зала...По-скоро не искаме. Защото е много по-лесно да печелим пари от останалото. Много по-лесно е политиците да убиват децата с наркотици и да си пълнят джобовете, вместо да я учат на нещо хубаво, да я правят по-силна. Но нали така ще се отвори опасност за тях? Това е един омагьосан кръг, в който някой трябва да разсече възела...
По-лесно е да препикаваме територията си, за да не ни я вземе някой друг и да направи нещо хубаво. Най-пресният пример е Данчо Лазаров – да прецакаш националния отбор, да прецакаш, да не казвам другата дума, България в името на собствените си скапани интереси, е повече от безумно. Всъщност защо да е безумно? Той ще запази поста си във федерацията, която така или иначе вече окепази, а отбора на Левски Сиконко прати по дяволите... Да обвиниш човек, който е дал n-брой пъти повече за българския волейбол от теб и всичките ти приятелчета взети заедно, подлежи на присъда.
Всъщност всички споменати или неспоменати дотук лица от управляващата кохорта подлежат на присъда. На присъдата на народа. Как няма да не ни мачкат на спортните арени, след като същите онези подлизурковци правят всичко възможно да угаждат на онези, дето са същите гниди като тях, само дето ги наричат европейски политици. Спрете АЕЦ Козлодуй, защото бил опасен, нищо че специалистите право куме в очите казват, че не е, унищожете си ракетите, защото са много по-добри от нашите. Това е положението. Ние им се подмазваме, те ни мачкат. Същото се случва и на спортните площадки. Няма как в Атина титлата на Данчо да не е за Тумбакос, защото просто така трябва. Същото е положението и в гребането през 2000г., и в художествената гимнастика, и във фигурното пързаляне.
И ако има да се каже нещо положително в цялата ситуация – евалата на борците – на Станка, Кирчо, Руди и Явор, на Симо Щерев, на Братан Ценов, Иван Цонов и Стоян Добрев. Хората показаха, че си разбират от работата и че могат да защитават честта на България. Поне за техния спорт не са нужни толкова пари за спортна база, но това не бива да омаловажава успеха им. Специално внимание трябва да обърнем на Радослав Великов, който буквално на един крак стигна до бронзовия медал. Това е всъщност положението на спорта ни. Той се държи на един крак и чат-пат стига до някакъв успех. След което си казваме, че представяте ли си какво щяло да стане, ако бил на два. Ама не е. И няма скоро да бъде. По-скоро ще му ампутират и другия.
Защото както правилно каза Валери Григоров, съпругът на Мария Гроздева, на тази олимпиада сме били два автобуса спортисти, на другата ще сме две коли. Натам вървят нещата. Евалата и на Момчил Караилиев, който не се скри, и каза това, което за жалост е чистата истина – за липсата на лагери, за мизерната база, която превръща федерацията ни по лека атлетика в туристическа агенция. И как ще е друго яче, след като имаме едва 1-2 стадиона, на които може да се тренира пълноценно? А на тях пък се играе предимно футбол. За положението с базите във футбола обаче друг път. Как ще е друго яче, след като в зала след избяганите 60 метра, състезателите веднага се забиват в някакви дюшеци, защото няма място?
Как ще е друго яче, след като гребането ни се развива в блата, а децата играят тенис на маса в подземни помещения, в които човек над 1.80м. не може да влезе? При положение, че във Варна в една зала тренират и мъжките, и женските, и детските, и юношеските отбори на баскетболния и волейболния Черно море, а на големия 50-метров басейн има десетина треньори, всеки от които си е направил собствен клуб и се нагушва, вместо да работи за благото на българското плуване, как да е друго яче?
Зад обещанията за модерни съоръжения се крие само източване на пари и тяхното изпиране. Страни като Румъния, Гърция, Турция, които ние учихме на спорт, вече са далеч пред нас. На зимната олимпиада във Ванкувър ни очаква липса на какъвто и да е медал, а направо не ми се мисли за Лондон.. Ако продължаваме така, срамът там ще е пълен.
За финал оставям думите на Станка Златева: „Разочарована съм. Хората очакваха да победя.” И ние очакваме много от едни хора, но едва ли ще доживеем да чуем същото от тях. Подсмрък!