ГЕОРГИ АТАНАСОВ Коментар на седмицата - Жаклин Михайлов, директор на Дон Балон България
Левски би ЦСКА по още един исторически показател – играчите в чужбина
За да докажат мнимото превъзходство и мнимото величие на ЦСКА, водени от все по-силно засилващите се комплекси и чувство на малоценност, пишещите червени хунвейбини, създадоха своя ценностна система, за да узаконят вечното превъзходство на любимия им отбор. Един по един постулатите на тази измислена от тяхното въображение система, рухват под мощния син напор на реалностите. Навремето, когато падаха по седем поредни пъти от Левски, дербито за тях нямаше никаква стойност защото ориентира им бил Европа. Единственият европейски мач на Левски бил с ЦСКА, бе любимия им лаф. С времето си и благодарение на резонния и редовен край на еврокампанията през септември дори и най-мижавата победа над Левски, се превръща в повод за всенародни празници на червената общност.
След като отстъпиха от “европейските си позиции”, червените се хванаха като умряли, за величието на тяхната школа, която създавала играчи за голям футбол, за разлика от подуенци. Е, да видим фактите от последните години. Последните велики трансфери на великата армейска марка са в Гренобъл и Страсбург, втородивизионни френски дестинации. Един произведен в ранг армейска легенда сенегалец рита в Цървена Звезда, други преминали през Армията са някъде си в Германия. За да компенсират ефекта от преминаването на Ники Михайлов в Ливърпул, пък произведоха новината, че някакъв техен юноша също щял да отиде на “Анфийлд”. Да, ама си остана на Панчарево.
Да разгледаме сега днешните факти. През това лято Левски изпрати свои играчи, разбирай създадени в школата, а не взети от Харманли, в Ливърпул и Леверкузен. Сега към новата титанична дестинация се е запътил още един син юноша – Ники Димитров. Още едно момче от набор 1989 година – Боби Папазов от няколко месеца е в Хетафе. Боби Табаков от още по-малките е цел на Шалке 04. Ето къде отиват сините момчета, които според теориите на червените малконтенти, би трябвало вечно да си останат с подуенския манталитет. А къде са големите звезди на ЦСКА – Заков, Бранеков, другите дето щяха да разпращат червената слава по света?
България има един истински европейски клуб и той се казва Левски. Видно е, че ЦСКА се интересуват от временни и незначителни неща, като да спечелят с всички възможни средства титлата на България. В Левски реално се работи за създаването и изграждането на големи футболисти, които ще правят кариера в големи европейски отбори. Затова ги взимат и в най-ранна възраст, защото са видими таланти.
Съществената разлика при сравнението обаче, е че левскарите не са особено щастливи от фактът, че техните момчета толкова рано напускат синия клуб. За тях е малка утеха, че утре Наско Курдов ще бележи голове на европейски финал, че Ники Димитров ще стане първия българин шампион на Англия, или че на Ники Михайлов ще се скандира името от легендарния “Коп” на “Анфийлд”. Левскарите си искат футболистите при себе си, със синята фланелка, да им се радват на успехите с любимия клуб. Привържениците на един стогодишен отбор с велика традиция, не могат да викат за Барцелона, Селта или Компостела в зависимост от това къде си е потърсил късмета някой бивш футболист на Левски. Това е съществената разлика между един клуб, създаден да олицетворява мощта на социалистическата система и един клуб създаден, за да играе футбол.
Мога без никакъв риск да прогнозирам и още един рубеж на червената ценностна система, който ще падне до няколко години - приносът за националния отбор. В последните два мача на младежките национали девет от титулярите бяха произведени от школата на “Герена”. Резонно е да си помислим, че бъдещия национален отбор през 2012 година, ще е съставен от Ники Михайлов, Живко Миланов, Бандаловски, Ивелин Попов, Домовчийски, Курдов, Балтанов, Огнянов, Гаджев. За цвят може да има някой друг славист и играч на Литекс. От ЦСКА обаче такъв не се задава на хоризонта. Да видим тогава какво ще измислят!