ЕВРО 2008

[L13]

Най-заслужилият отбор спечели. Всички други приказки са безмислени.

[Delija]

И стига с глупавите претенции към Розети. Ако беше толкова педантичен, то Леман гореше с червен картон, заради играта си с ръка извън наказателното. Същото важи и за единия централен защитник(Мертезакер или Метцелдер), който фаулира откъсващия се сам срещу Леман Торес, а Розети подмина очевидното нарушение.

после кой си изсмуквал от пръстите

Леман си беше в наказателното!!! а ти видя ли фаул в 90-тата минута (когато останаха двама германци сами срещу вратаря)???
(за картоните да не отварям дума, че ще стане дълга и широка... )

Нищо не си изсмуквам, явно не си разбрал смисъла. Нямам никакви възражения срещу Розети, за мен се справи много добре. Но тук се появиха разни(явно получили нервна криза от триумфа на Испания) , на които очевидно италианеца им беше виновен за нещо. И почнаха да си изсмукват от пръстите някакви ситуации, с които уж да покажат, че Розети подпирал Испания. Затова и написах, че ако трябва да сме крайно взискателни и педантични, то и испанците могат да имат огромни претенции към рефера.

п.п. а за картоните нямаш никакъв проблем. Доста спести и на немците!!! Или ще го отречеш??!

[blazev1992]

Балък и 2002-а събра 4 калъфки(3 с Леверкузен и 1 с Бундестима). Явно наистина е пълен Балък.

И Герд Мюлер е почнал с сребро и бронз на Световни. Но после си е спечелил всичко.
Само Италия не падна от Испания.

[Real_Madrid_Slavia]

Испания игра супер футбол и заслужено спечели. За съжаление се разминаха с трите най-конкурентни (според мен, разбира се) отбора Хърватия, Холандия и Португалия, с които можеха да направят изключително зрелищни мачове. Никога не съм харесвал Испания, но в този турнир играта им беше изключителна, поздравления

[VILIO]

Крис Уодъл: До 20 години правех колбаси, затова станах футболист


Англия няма играч като Бербатов, винаги давам за пример техническите качества на българите, споделя великият футболист от близкото минало


Крис Уодъл е емблематична фигура от онзи романтичен период на футбола от втората половина на 80-те години. С брилянтната си техника и въображение той се превърна в икона за любителите на Тотнъм и Англия, а с дългата си коса нямаше как да не бъде разпознаван на терена. В качеството си на коментатор на “Би Би Си” той бе на Евро 2008. Два дни преди финала Уодъл дойде на прощалното медийно парти във Виена. Както винаги усмихнат и отзивчив, той задоволи журналистическия интерес към него.


ВИЗИТКА:

Кристофър Роланд Уодъл

Роден на 14 декември 1960 година в Хиуорт, Гейтсхед.

Висок: 188 см

Тегло: 80 кг

Пост: крило

Кариера

1978-80 Тау Лоу Таун (мл)

1980-85 Нюкасъл 170 46

1985-89 Тотнъм 138 33

1989-92 Марсилия 107 22

1992-96 Шефилд У 109 10

1996 Фолкърк 4 1

1996-97 Брадфорд 25 6

1997 Съндърланд 7 1

1997-98 Бърнли 32 1

1998 Торки 7 0

2000-2002 Уорксоп Таун 60 3

За Англия: 62 мача и 6 гола в периода 1985-91 г.

Успехи: финалист за купата на Англия с Тотнъм (1987) и Шефилд Уензди (1993), шампион на Франция с Марсилия (1990, 1991 и 1992), финалист за КЕШ с Марсилия (1991), финалист за купата на лигата с Шефилд Уензди (1993); футболист на сезона в Англия за 1993 г.


Г-н Уодъл, с какво се занимавате в момента?

Коментатор съм за радио “Би Би Си” на Евро 2008. Правя това вече много години и наистина ми доставя удоволствие. Особено сега, на европейките финали, които са много силни като качество и ниво. Турнирът е чудесен и мисля, че всички трябва да са доволни и най-вече феновете?

Вие сте участвали на европейско първенство през 1988 година в Западна Германия. Какво се е променило като игра сега, 20 години по-късно?

Много неща. Отборите вече не са 8, а 16. Сега мисля, че това вече e една много добра идея. В началото на новия формат предполагах, че ще има по-слаби отбори и неравностойни мачове. Сега обаче не е така. На Евро 2008 нямаше слаб мач. Може за изключения да се приемат само тимовете на Австрия и Гърция, но това е така заради високото ниво на турнира, а иначе те не са никак слаби отбори?

Какъв е вашият анализ за групите?

В група А Португалия имаше силни моменти, което е нормално с оглед на футболистите в отбора. Турция донесе много емоции на турнира със своите обрати и късни голове. Мисля, че надали има човек, който да не е харесал тези инфарктни моменти, освен ако не си фен на Турция или съперниците й. В група В Германия си е Германия. Имаше си известни проблеми, но в крайна сметка си стигна финала. Хърватска като стил на игра ми хареса много. Имат много добри футболисти, жалко, че не успяха да стигнат по-далеч. Група С уж беше "групата на смъртта" и наистина всички умряха бързо. Холандия имаше много добри мачове, но не стигна далеч. Франция и Италия разочароваха, а Румъния даде всичко, на което бе способна. В група D първоначално не се очакваше появата на толкова силни отбори. Това обаче стана факт. Испания много ми хареса като стил на игра. Подават си много топката и я владеят отлично. Испанците имат отлични футболисти като Виля, Торес, Иниеста, Шави и не случайно стигнаха до финала. Русия също остави отлични впечатления. Страхотен отбор и фантастичен Аршавин. Двубоят с Холандия бе чудесен. Истинско пиршество на ценителите.

-Защо според вас се провали Португалия, след като първоначално бе смятана за фаворит?

Поради две основни причини. Първата бе вратарят, който в случая не даде необходимата разлика. Той въобще не бе убедителен. За да постигнеш нещо велико, трябва да имаш велик вратар. Втората причина бяха вътрешните халфове Петит и Моутиньо и това се видя в четвъртфинала с Германия. Те бяха просто премазани физически от немците. Играха прекалено близо един до друг и дори си пречеха.

-Смятате ли, че до финала стигнаха най-добрите?

По подразбиране е така. Както вече казах, Испания е прекрасен състав и играе страхотен футбол. Не мисля, че ще има човек, който да отрече това. Германия винаги е способна да стигне финал. Правила го е много пъти, направи го и сега.

-Не смятате ли, че испанците може да имат проблемите на Португалия и да бъдат надиграни физически?

По принцип - да, но мисля, че са подготвени прекрасно и ще са готови за битката.

-Кои футболисти ви направиха впечатление сега?

Много, адски много играчи се представиха силно. Аршавин, Подолски, Швайншайгер, Торес, Виля, Роналдо и др.

-Ако Англия бе на европейското, докъде щеше да стигне?

Максимум четвъртфинал и това го казвам с абсолютна убеденост. Първо, щяхме да бъдем на това първенство със Стив Макларън като селекционер, а това не е много добър вариант. Ако бяхме на мястото на Русия, може би щяхме да завършим втори в групата с победа над Гърция и равен с Швеция и евентуално реми с Испания. След това на четвъртфинала щяхме да паднем най-вероятно.

-Защо според вас има такива проблеми английският национален тим?

Защото системата е грешна според мен. При нас техниката е оставена на заден план. Треньорите искат само едно - да се бяга. Това е много грешно за мен. Футболът се играе с топка. Аз винаги съм искал да получавам топката и да играя с нея. В националния ни тим всеки иска да играе колкото се може по-малко с нея. Не става така.

-Да, но в България се приема, че нашите футболисти са по-технични, но това като че ли не помага кой знае колко много?

Може да ви звучи изненадващо, но аз винаги давам за пример вашата страна, както и Сърбия, и Румъния. В тези страни се раждат страхотни техници. Примерът е в Англия. Димитър Бербатов притежава брилянтна техника. Прави с топката каквото си иска. Англия няма такъв футболист. И другите ви играчи са много добри. Да не говорим за тези от миналото като Стоичков, Балъков и Лечков. Аз точно такъв футбол харесвам. Между другото, с кой сте в една група в световните квалификации?

-Със световния шампион Италия и Ейре. Смятаме, че тези два тима ще са конкуренти за първите 2 места...

Е, с Италия ще е трудно. Вероятно ще имат нов треньор и ще се опитат да забравят набързо краха на Евро 2008. Ейре?! Не са силен отбор, смятам, че може да ги победите. Много се борят и раздават, но вие сте по-добре технически и ако подходите правилно, ще ги биете. Желая ви успех в квалификациите. Ще е чудесно, ако се класирате на световното. С вас винаги е интересно.

-Като стана въпрос за България, как ще коментирате представянето на нашите футболисти в Англия през миналия сезон?

За Бербатов вече казах мнението си. Той наистина е изключителна класа. Може да прави всичко с топката. Тотнъм е специфичен клуб и там обожават точно такива футболисти, защото винаги ги е имало. Жалко, че понякога той оставя впечатлението, че не се раздава докрай. А и тези постоянни приказки, че си отива, не са подходящи и феновете със сигурност не ги приемат. Той обаче си е прекрасен футболист и точно заради него се ходи на стадиона. Мартин Петров направи много силен сезон в Манчестър Сити. Сега има нов треньор и не знам в каква посока ще е развитието му. Стилян Петров в Астън Вила може да играе още по-добре. Между другото, имате ли други добри млади футболисти?

-Да, юношеският ни национален отбор ще участва на европейското в Чехия след месец и в него има 3-4 много обещаващи момчета, някой дори играят на Острова?

Така ли, не знаех. Това е много добре за вашата страна. Дано да се развият правилно. Вие винаги сте имали много добри млади играчи. Така е и със Сърбия. Много често се чувам с Драган Стойкович, с когото бяхме заедно в Марсилия. Той ме държи информиран за младите таланти там. Знам, че в този район на Европа се раждат страхотни таланти. Надявам се и при вас да продължава да е така.

-Преди 18 години играхте с Марсилия срещу ЦСКА за КЕШ. Какво си спомняте от тези мачове?

Спомням си всичко за тях. ЦСКА бе много силен отбор по това време. Дори във Франция ги смятахме за фаворити преди двубоите. Имаха много силен отбор начело със Христо Стоичков. Ние обаче също бяхме солиден състав. На реванша вкарах гол, а накрая май останахме без вратар и се наложи Папен да сложи ръкавиците за няколко минути. Наистина ни беше много трудно и ЦСКА показа, че не е случаен тим.

-Да поговорим малко за вас. Вярно ли е, че като младеж сте работил в цех за правене на колбаси?

Да, това е точно така. Налагаше се да си изкарвам прехраната с правене на салами между 16 и 20 години. Точно заради това и станах футболист. (Смее се.)

-Защо? Това си е направо прецедент на 20 години да почнеш пробива си в големия футбол?

Тайната е следната. Аз не попаднах в месомелачката на английския футбол при различните юношески нива. Така съхраних таланта си. Той си беше дар от Бог. По онова време всички треньори на юноши и младежи правеха всичко друго, но не и да учат младоците на футбол с топка. Имаше само бягане, а техническите умения оставаха на заден план. По-важно бе да си физически подготвен. Аз бях друг тип футболист. Топката е нещо специално, футболът се играе с топка, а не трябва само да се бяга без спиране. Точно заради това, докато бях тийнейджър, аз успях да съхраня таланта си и станах футболист.

-На кой отбор бяхте привърженик като дете?

На Съндърланд.

-А защо тогава започнахте в Нюкасъл?

Аз съм роден на 6-7 километра от Съндърланд и на 11-12 от Нюкасъл. Моят баща бе фен на Съндърланд и бе повече от нормално да съм фен на този отбор. През 1973-та гледах по телевизията знаменития финал за купата на Англия между Съндърланд и Лийдс. Бихме с 1:0 след онова знаменито спасяване на вратаря ни Джими Монтгомъри. Иначе трябваше да отида в Нюкасъл, защото те ми предложиха договор, и така започна кариерата ми. Имах много добри моменти на “Сейнт Джеймсис Парк”.

-След това последва трансфера ви в Тотнъм. Как стана той?

Имах оферти и от други тимове като Челси, но избрах Тотнъм и не сгреших. Тотнъм в велик клуб. Тогава отборът бе невероятен. Стилът му на игра бе точно за мен. На “Уайт Харт Лейн” бях заедно с величия като Глен Ходъл, Клайв Алан, Рей Клемънс и Ози Ардилес. Играехме страхотен футбол. Особено през сезон 1986/87. Тогава малко не ни достигна да спечелим трофей. Сезонът бе много тежък за нас. Играхме финал за купата на Англия, полуфинал за купата на лигата и до последно се борехме за титлата. В края се натрупаха много мачове и ни беше адски трудно. Тогава Клайв Алан вкара цели 49 гола за един сезон. Това се казва постижение. Сега всички говорят за 42-та гола на Кристиано Роналдо за Манчестър Юнайтед. Онези 49 гола на Клайв обаче няма как да бъдат подобрени. Жалко, че тогава не взехме поне една купа. Финалът за ФА Къп с Ковънтри започна невероятно и открихме в началото с гол на Алан след мое центриране. Този ден обаче просто нямахме късмет и паднахме след продължения. Нещо не ми вървеше в този турнир на финалите. През 1993 година с Шефилд Уензди паднахме след 2 епични финала с Арсенал и гол на Линиган в 120-ата минута на преиграването. Но какво да се прави, такава ми е била съдбата.

-Имате загубен финал и с Марсилия, но за КЕШ?

Още един неприятен момент. Ние се опитахме да играем футбол срещу Цървена Звезда, но те просто не ни позволиха. След това дойдоха дузпите и паднахме при тях?

-Дузпите винаги са били проблем на Англия, а и на вас специално?

Вероятно намеквате за полуфинала с Германия на Мондиал'90. Да, пропуснах я. Просто така става. Излизаш, биеш и виждаш как топката не влиза. Това е най-тежкият момент за мен в кариерата ми. Няма как да го забравя.

-Пол Гаскойн наистина ли беше толкова луд, както се говори за него?

Да, той си беше точно такъв. Той въобще не слушаше треньорите си. Казваше им “йес, йес” и след това правеше каквото си иска на терена. Той беше гений с топката. Ние сме от един район и винаги сме били близки в Нюкасъл и след това в Тотнъм, както и в националния тим. Дори когато дойде в Тотнъм, през първите седмици живя при мен. Сега има сериозни проблеми и всички, които го познаваме, се опитваме да му помогнем.

-Как се стигна до трансфера в Марсилия?

И аз не знам, агентът ми се обади и каза, че съм продаден. Това е интересна история, защото само няколко дни по-рано подписах нов 7-годишен договор с Тотнъм и малко след това аз станах третият най-скъп футболист в света. Марсилия бе страхотен клуб и си изкарах чудесно там.

-Защо не станахте треньор?

Опитах се в Бърнли, но президентът не бе много в час, скарахме се и така приключих с треньорството.

-Защо кариерата ви в националния тим на Англия свърши след Мондиал'90?

Заради Греъм Тейлър. Той реши, че съм прекалено техничен. Искаше да играе в 4-4-2 и само да се “помпа” топката високо във въздуха, докато на световното в Италия играхме с трима в защита. Но пък имахме много технични футболисти - аз, Газа, Биърдсли, Линекер. Тейлър бе на съвсем друго мнение и търсеше само бегачи. Но аз не съжалявам за това, че не играх на Евро'92. Моята детска мечта бе играя за Англия. Тя се изпълни, при това десетки пъти. А когато и феновете ме помнят заради качествата ми, и това ми стига.

Идеалният отбор на Уодъл на Евро 2008:

ВРАТАР: За мен това е Буфон. Той доказа класата си и на това първенство. Наистина е прекрасен вратар. Други ще кажат, че това е Икер Касиляс, но аз мисля, че Буфон като цяло е много по-добър.

ДЕСЕН БЕК: Ведран Чорлука направи много силен турнир. Има техника и физика. Почти не допусна грешки. Много ми хареса и руснакът Анюков. Той също бе на високо ниво.

ЦЕНТРАЛНИ ЗАЩИТНИЦИ: Тук бих избрал испанеца Пуйол и италианеца Киелини. Пуйол има огромен принос за класирането на Испания за финала. Киелини трябваше да замени контузения Канаваро и мисля, че се справи блестящо.

ЛЯВ БЕК: На левия бек изборът е много труден, защото в тази зона играха много качествени играчи. Видяхме Филип Лам какво направи на полуфинала. Все пак аз бих поставил там руснака Жирков. Той притежава отлична техника, нюх към атаката и прекрасен ляв крак.

ХАЛФОВА ЛИНИЯ: И тук изборът е много сложен. Видяхме много качествени играчи. Но все пак... За десен халф ще сложа Дарио Сърна от Хърватска. Прекрасен футболист, който притежава отлична техника и тактическо чувство. Вътрешни халфове са хърватинът Лука Модрич и германецът Михаел Балак. Модрич направи страхотно първенство. Скоро не бях гледал такъв халф. Дано да успее да се наложи в Тотнъм. Смятам, че може да се превърне в невероятно откритие. Балак си е Балак. Той е роден лидер. Винаги може да поведе отбора. В лявата зона ще поставя Иниеста. Той не е много силен физически, но пък е изключително изобретателен. Силни игри имаха още немците Подолски и Швайнщайгер, както Шави и Сена от Испания.

АТАКАТА: За атаката нямам никакви колебания - Аршавин и Виля, въпреки че и Торес бе фантастичен. Аршавин е брилянтен техник и прави всичко на скорост. Виля пък е прекрасен голаджия. Жалко, че май няма да играе на финала.

Стоян Георгиев, "Меридиан Мач"

[emevev]

Затова и написах, че ако трябва да сме крайно взискателни и педантични, то и испанците могат да имат огромни претенции към рефера.

п.п. а за картоните нямаш никакъв проблем. Доста спести и на немците!!! Или ще го отречеш??!

затова ли даваш пример с несъществуващо нарушение

картони спести и на двата отбора (вкл. червени)

[Wallace]

Страхотно Европейско. за първи път гледам голямо първенство, без да имам някой кой знае колко любим отбор. да, наистина бях за руснаците, но не ми е било голяма мъка, като отпаднаха. Имаше зрелищни мачове. Хубав турнир. Изненадата на турнира за мен определено е отбора на Испания. Те винаги са заповали добре, но после са си заминавали безславно. Винаги, откакто се помня. Таиз година не ги слагах при фаворитите з атрофея, но те ме опровергаха. Дори и без най-голямата им фигура - Раул, те бяха безпощадни от първия до посления мач. И то не само надиграваха тактически противниците си, но и красиво. По испански красиво. Благодаря им за хубавите мачове. Интересно ми е как са били посрещнати в испания - дали има кадри. В Германския футбол според мен трябва нещичко леко да се пипне - все някъде до под върха им стигат силите. За пример ще дам Байерн Мюнхен - изпуснаха Манчестър през 1999 г. и вложиха всичко по немски, за да се поздравят две години по-късно заслужено с ШЛ купа. Та сега си мисля, че германците ще впрегнат всичко, за да не остават отново с калъфката. А те този момент го умеят добре. Въпросът е, че това немско поколение, според мен е, че то не е толкова талантливо, колкото предните. В момента няма футболист, който да се доближи до Матеус, Фьолер, Клинсман, Мьолер, Бреме и т.н.

[tridant]

А не Уоли, Швайнщайгер си е класа.Великолепен футбулист,
във всичко хубаво което направиха немците и той беше замесен.
Просто като го гледам него се сещам за най доброто от немската школа.
А Балак според мен си остана длъжник,вярно вкара фамозен гол на Австрия,
но от него повече се очакваше.

[bluehope]

Нищо не става от швабите и жабарите. Тази година стана това, което отдавна трябваше да се случи - калъфки за тях и на ЕВРО 2008, и в ЕКТ.

[Delija]

http://euro2008.gong.bg/view_article.php?article_id=49496

По страхотен начин бяха посрещнати немските национали на родна земя. 100 000 запалянковци празнуваха със своите любимци второто място на Евро 2008.

Това не е Германия...

[Wallace]

Дели, Дели, Дели. Хората живеят в нормална държава и са благодарни за хубавите емоции. А наистина второто място не отива на отбор като ФРГ, но следващия път...

[bluehope]

Няма да има следващ път, поне не и за това поколение. Хубавото за тях е че научиха феновете да им се радват и за калъфките.

[Samo Nadal2]

Вива Ла Фурия - новия европейски шампио0о0н

[Zlatkov]

Честито на испания.ПРез целия шампионат показваха най-добрия футбол и заслужено печелят.Икер ги извади в доста мачове и като цяло защитата този път беше много силна.Сега никой не може да обвини треньора че не повика Раул.

[Delija]

Дели, Дели, Дели. Хората живеят в нормална държава и са благодарни за хубавите емоции. А наистина второто място не отива на отбор като ФРГ, но следващия път...

Аз нямам предвид да ги псуват за това, че са останали втори. Напротив. Но чак такива тържества, 100 000 празнуват второто място на Германия... Някак не ми се връзва с представата за онази Германия, чиято цел е единствено и само победата. И се бори за нея до последната секунда....
Все едно Реал да останат втори в Примера и да го празнуват сякаш са спечелили ШЛ.