Моето мнение, сигурно няма да се хареса на някои от вас, е, че отборът се представи под възможностите си. Да, нашите заслужават и уважение, отново добро представяне, победи над Италия и Полша... всичко това е чудесно. НО въпросът е трябва ли да се задоволим с толкова? Трябва ли да сме доволни, след като очевидно бележим спад, тъй като от трето място на световно до без медал на европейско си е спад, погледнато отвсякъде.
Аз лично не съм доволен. Не че трябва да бъдем на всяка цена максималисти, но не бива да се задоволяваме с малкото. Да, победа над Италия, изразителна, е и? Какво ни топли това, след като Финландия е пред нас в класирането?
Какво ни топли, че сме изиграли един-два прекрасни гейма срещу Русия, след като в крайна сметка сме загубили? Единственото хубаво е, че се реванширахме донякъде на поляците, но на мен лично това не ми е достатъчно. Значи, ние сме единственият отбор в света в момента, който играе успешно срещу Бразилия - категоричния номер 1 на планетата. Дори само заради този факт не бива да се задоволяваме с малкото и не трябва да сме доволни от постигнатото.