ATP

[Ich_Will_]

Диди, за твое голямо съжаление Давиденко е новият шампион. Организаторите на турнира се оляха тотално.

[distilk]

Да, наистина съжалявам, но го очаквах. Но какво са направили организаторите?

[Ich_Will_]

Финалът беше в 14:30 тяхно време. Не мислиш ли, че е прекалено рано за финал при мъжете?

[maryan unfaitful]

За нас беше много удобен час. Заслужено си спечели Коля, определено игра най-добре на този турнир, всъщност, общо взето, може да се каже, че двамата най-добри играчи отидоха на финал, като Сьодерлинг беше третият. Но Потро направи глупави грешки и в двата сета, а Давидко подаръци не пропуска. Да му е честито, и Фед да си гледа работата, че е бил по-отпочинал от него.

[Mike Bibby]

Тоя турнир се оказа пълна пародия. ДГД Австриеца!

[distilk]

Е, рано е, но 2-3 часа по-късно едва ли щяха да са от съществено значение. По-скоро вчера полуфиналите трябваше да са един след друг, а не вторият толкова късно вечерта. Класирането на Дел Потро за финала ме изненада много, защото изобщо не вярвах в него на тоя турнир. След ЮСО имаше някакъв непонятен период и е невероятно, че точно в Лондон най-накрая показа нещо добро. Но просто не му стигнаха силите. А Давиденко игра невероятно по време на целия турнир. Даже и първия мач с Джокович не знам как го загуби. Няма да говоря повече за тая завистлива гадинка, защото ще трябва да кажа много хубави неща за играта му, а не ща.

[rafaaydin]

Тоя турнир се оказа пълна пародия. ДГД Австриеца!

[marto]

Тоя турнир се оказа пълна пародия. ДГД Австриеца!

Ако Федерер го беше спечелил, едва ли щеше да напишеш това

[Mike Bibby]

Брех, няма как да знаеш.

[rafaaydin]

Брех, няма как да знаеш.

[Neo]

Андре Агаси: Събудих се в живот, който не бях избрал

Андре Агаси навлезе в тениса като бунтар, нахлу с гръм и трясък. Американецът започна да печели големи турнири и през 1995 г. за първи път стана номер 1 в света. Последва срив и завръщане, при което Агаси тръгна от дъното и отново стигна до върха, но вече беше променен. Новите титли, успехи и харизмата превърнаха новия Андре в легенда. През 2006 г. той се отказа от тениса след 8 титли от Големия шлем и 15 финала в Шлема. Печелил е и четирите турнира от най-престижната верига - нещо, което са правили единствено Род Лейвър и Роджър Федерер. През 1996 г. става олимпийски шампион, като е единственият в историята със златен медал от Олимпиада и четирите титли от Големия шлем. В кариерата си спечели 870 мача на сингъл и 60 титли.

В края на октомври вече 39-годишният Агаси пусна на пазара своята автобиография Open, която разтърси света на тениса. Основната причина бяха признанията му, че е взимал наркотици в един от етап от кариерата си. Няколко седмици по-късно в изключително искрено и откровено интервю за ESPN Андре отговори на най-неудобните въпроси, като говори за наркотиците, за тежкия период в живота си, баща си и децата си. Тази седмица той представи книгата си в Англия, където отново разказа историята на своя живот.


- Ти и жена ти винаги сте пазили личния си живот. Защо реши да напишеш тази книга?
- Аз живея пред погледа на обществото и аз имах привилегията да получа втори шанс в живота. Получих втори шанс преди 12,13 години и аз посветих този ден на промяната от нещо, от което се срамувам, което беше товар за мен дълго време. Опитвам се да реванширам по различни начини. Училището ми е един от тях. Опитвам се да дам образование на децата, да имат избор. Книгата ми е друг начин да направя това. Мисля, че тя може да даде на хората начините и вдъхновението да избегнат някои от моите грешки. Ако това идва с цена за мен, аз я определям като ниска.

- Почувства ли се облекчен, когато написа признанията си на хартия?
- Почувствах облекчение от възможността да споделя историята си в цялата й същност. Процесът не беше освобождаващ, а труден, защото имах конкретни цели. Имах история и възможността да я представя по завладяващ начин. Чувствам облекчение всеки път, когато чуя, че някой е повлиян от книгата ми и от това, което съм избрал да споделя.

- Разочарован ли си от някои от реакциите?
- Не съм изненадан. Отне ми години, за да осмисля този процес. Гняв и разочарование е нещо, което изпитвах към себе си дълги години. Разбирам шока и разочарованието, но си мисля, че понякога отговорът е по-важен от реакцията. Прекарах живота си, опитвайки се да отговарям вместо да реагирам и се провалях много пъти. Не очаквам някой да разбере всичко още от заглавието. В нея е целият ми живот. Може би това не е възприятието за мен, но е истината за мен.

- Каква е реакцията ти на това, което Марат Сафин каза, че трябва да върнеш спечелените пари и титли?
- Има различни гледни точки. Мисля, че е добре за тениса, че не всички играчи застанаха зад мен и ме защитиха, защото мисля, че това уверява феновете, че играчите минават през много, за да предпазват почтеността на този спорт. Това, което аз направих, не беше да лъжа спорта, аз лъжех себе си. С радост бих взел цялата 1997-а, бих я сложил в кутия с панделка и лично бих я занесъл на Марат.

- Говорейки за 1997 г., за да започнеш да взимаш кристален метамфетамин, очевидно не си бил в добро състояние. Какво се случваше в живота ти, за да вземеш това решение?
- Бях депресиран. Първо трябва да осъзнаете колко сериозно нещо е депресията. На всеки трети му се случва веднъж в живота. Събудих се в живот, който не бях избрал, събудих се в живот, в който се бях оказал, не бях свързан с него. Бях в брак, който не исках. Бях депресиран, а депресията не подбира - няма значение колко титли си спечелил или колко пари имаш. Това, което имаше значение е, че я усещах. И нещата, за които трябваше да бъда благодарен, само увеличаваха гнева ми и напрежението. Някой дойде и ми предложи изход и аз го приех. Въпреки че беше химическо, аз просто исках да почувствам нещо отново. Изолирах се от всичко наоколо, отказвах участия в турнири, не ставах от леглото. И както при повечето хора - една грешка доведе до други.

- В писмото, което тогава изпрати до АТП, в което части бяха истина, но не и основата. Каза, че си отпил от питие, дадено ти от асистента ти и си приел наркотика по погрешка. Тази история, някой посъветва ли те да я разкажеш или просто седна пред лист хартия и я измисли?
- В този момент бях в болнична стая. Красивата дъщеря на треньора ми беше претърпяла операция. Бях сам посред нощ. Дори жена ми по това време не знаеше какво преживявам. Нямаше на кой да се доверя, към кого да се обърна. Бях страшно засрамен, но освен това и уплашен и не знаех какво да правя. И излъгах, като тази част беше най-трудната за мен през годините. Когато някой реши да взима наркотици, той се наранява. В един момент другите казват, че това е твой избор, твой проблем, но когато лъжеш, започваш да замесваш други, рискуваш да нараниш други.
Това е срам, с който трябва да живея. Кълна се, че няма да го направя отново. Не успях да го разбера по време на кариерата ми. За мен беше твърде много, не успях да се справя. Минах през това и когато се отказах, си казах - хората ме видяха как се изкачвам от 141-о до 1-о място в света, те си мислеха как съм изкачил връх Еверест. Отвън изглеждаше страшно вдъхновяващо, но истината беше, че тръгнах от дълбоко, от дъното на Големия каньон и исках хората да знаят историята ми.

- Казваш, че си се озовал в живот, който не си искал, и споделяш, че на моменти си мразел тениса. Защо не се отказа от тениса, от този живот, в който си се оказал?
- В различните периоди по различни причини. Когато бях дете, това беше заради баща ми, който уважавах много. Когато бях тийнеджър, живеех във Флорида в красив затворчнически лагер - тенис академия без родителски контрол. Там децата се отглеждаха помежду си. Бях изпълнен с въмущение и яд от това, че съм там и изпускам детството си. Моят протест се пренесе на световна сцена. Всеки буташе микрофон в лицето ми и питаше за нещото, за което знаех най-малко - за мен. Всички тези неща допълнително ме накараха да мразя тениса. Исках да се откажа няколко пъти, но той ми осигуряваше добър живот, успехи.
След това стигнах до момент, в който бях на 27 години и бях 141-и в света. Понякога бях уплашен, не знаех какво да правя, бях объркан. Имаше и дни, в които се наслаждавах на корта. Трябваше да се справя с психиката си. Когато бях толкова назад в ранглистата, можех да се откажа. Тогава за първи път го обмислях, след като получих ултиматум от моя треньор Брад Гилбърт, на когото много държа. Той каза: Ти си прекалено добър тенисист, имаш още какво да дадеш, прекалено добър човек си, за да се подлагаш на това. Трябва да напуснеш или да промениш напълно нещата. Той нямаше представа какво представлява живота ми. Тогава погледнах навън през прозореца, видях много коли и си спомням, че си помислих: Къде отиват всички тези хора? Колко от тях отиват към живот, работа, която мразят? Колко от тях намират причините да са свързани с такъв живот? Тогава взех решение. За първи път в живота си аз ще избера тениса. Никога не съм си мислел, че мога да се върна на върха. Но бях уверен, че мога да бъда по-добър, отколкото съм днес, че утре може да е по-хубав от днес. В този момент взех контрол върху живота си. След това тенисът ми донесе училището ми, даде жена ми, всичко стана по-балансирано и започнах да го обичам.

- Баща ти те задържа в тениса, когато беше млад и после отиде в академия като тийнейджър, но ти се обърна към наркотиците като изход, когато беше на 27. Ако мразеше живота си и тениса толкова много, защо не се отказа от тениса, когато беше на 24 или 25?
- Обмислях го много пъти. Толкова пъти бях уплашен и не знаех какво да правя. Бях в състояние, в което не се познавах много добре. Това е поглед назад и примирение с това, което чувствах. Емоциите не винаги са ясни, когато си далеч от гората. Има много смесени чувства, а да се откажа от нещо никога не е било част от моето ДНК. Винаги съм се притискал да продължавам. Но ако се бях се отказал на 24, мисля, че щяхте да видите как изчезвам и се примирявам със себе си, защото щях да имам време. Но след това сигурно щяхте да ме видите как се завръщам.

- След като реши да промениш нещата, как успя да спреш с наркотиците, тъй като кристалният метамфетамин е нещо, към което се пристрастяваш сериозно? Не е било толкова просто, като да кажеш - аз искам да играя тенис отново, нали?
- Не, не мисля. Никога не съм го чувствал като, че трябва да обърна гръб на наркотиците, а като това накъде трябва да се запътя в живота, движех се към нещо, а не далеч от нещо. Бях ясен в книгата, че асистентът ми го намери и го приготви, а аз просто го взех. Този наркотик е много опасен. Лично съм виждал как унищожава хора, семейства. Очевидно не навлезе толкова навътре в мен.

- Споделяш в книгата, но наистина ли нарочно си загубил от Майкъл Ченг на полуфиналите на Откритото първенство на Австралия през 1996 г., защото не си искал да играеш срещу Борис Бекер на финала? Как можеш да направиш това без някой да разбере?
- То е по-неприятен процес, отколкото звучи - да кажеш, че не искаш да спечелиш или не искаш да си там. Много хора се събуждат и си пропиляват деня. Ти си съвсем сам там и когато не вярваш в себе си, не се смяташ за способен или подготвен, тези малки решения се случват. Не е да се разтегнеш прекалено много и да си малко неточен в ударите, а да знаеш, че не си в идеалната позиция и ако удариш топката със скорост, това ти дава по-малко време, за да върнеш следващия удар. Всеки, който гледа мача, ще си мисли, че си направил добър удар освен съперника ти, който ще знае, че не е така. Аз бях изпълнен с противоречия и ако не вярваш, че заслужаваш нещо, си първият, който трябва да се справя с това.

Когато буквално си кажеш - аз не искам да победя днес, е по-ужасно отколкото да излезеш и да покажеш на света, че не ти пука. Когато направиш допълнителна стъпка, за да направиш така, че да изглежда, че ти пука, но вътре в себе си да знаеш, че най-лошото нещо, което може да ти се случи, е да спечелиш и да трябва да се върнеш на корта на следващия ден. Не исках да съм част от това и водех вътрешна битка със себе си.

- Лятото на отмъщението беше 1995 г. За какво се отнасяше?
- След като ме победи на "Уимбълдън", Борис Бекер каза някои неща, които бяха лични. Аз бях събрал много гняв към тениса и към напрежението, под което бях. И когато някой съперник каже нещо подобно, той уцели болното място. Спомням си, че мразех това чувство. То се превърна в гняв, който използвах в остатъка от кариерата си. Нарекох го "Лятото на отмъщението", защото имаше много гняв в мен през това лято и направих серия от 26 поредни победи, 25 преди да се изправя срещу Борис на полуфиналите на US Open. Получи се епичен мач, но след това нямах сили за повече, загубих финала. Това се случва в тениса - можеш да спечелиш 26 от 27 мача и да не се чувстваш като победител. Това ми се отрази много зле и бе началото на неприятни моменти.

- Сега ти си баща. След всичко, което си преживял, какво ще правиш с децата си - ще им дадеш ракета или ще ги държиш далеч от корта?
- Първото решение, което взимаш като баща се отнася до това какво ще определиш като успех за децата си, за себе си като родител. За мен това е децата ми да имат избор, да видят това, към което се обвързват, за да отдадат на това, което избират, и в този процес да научат много за себе си. Преди време треньорът ми каза: Умори се достатъчно, след това те чакат много хубави неща. Това се опитвам да кажа на децата си - много добро те чака след тежките моменти. Надявам се да се научат да бъдат съпричастни, да могат да виждат през очите на другите. Ако това се случи, ще бъда горд баща.

- В книгата си признаваш, че си мразил тениса в голяма част от кариерата си. Какво би искал да кажеш на феновете, които те подкрепяха и идолизираха в период от кариерата ти, в който не те е вълнувало дали печелиш или губиш?
- Много пъти не съм се вълнувал за себе си. Това беше пътешествие за мен и процес, в който да се помиря с вътрешните си противоречия. Имаше много дни, в които обичах играта. Мисля, че чувствах, че очите ми ще ме издадат. Книгата не е идеалното възприятие за мен, тя показва истинската ми същност. Мисля, че пътуването може да помогне на другите. Използвах последните три години от живота си и хиляди часове в разказване на историята ми с надеждата и вярата, че милиони хора, които никога не съм срещал, ще бъдат повлияни и вдъхновени от нея.

- Кога си бил най-щастлив в досегашния си живот?
- Бих казал, че всеки следващ ден това чувство се увеличава. Боря се за спокойствие всеки ден и повечето дни печеля. На този етап най-щастлив се чувствам в момента.

- Андре, кога каза на Щефи за употребата на наркотици и за другите неща, които признаваш в книгата? Знаеше ли тя за тях преди да напишеш книгата и как реагира?
- Казах й през есента на 1999 г. по времето, когато се влюбвах в нея. Реакцията й бе голяма тъга към това как някой трябва да се е чувствал, за да вземе подобни решения. Тя разбра в процеса на написването на книгата за моето желание да разкажа историята и тя да се използва като инструмент от другите, за да подобрят техния живот. Щефи знае, че това е един вид изкупление.

- Чувстваш ли, че фондацията ти ти дава възможност да компенсираш за изгубените възможности в твоето детство?
- Винаги ми е липсвало част от обучението в моя живот, което доведе до липса на възможности. Вярвам в образованието и силата му. Това също е форма на изкупление. Много малко хора получават втори шанс в живота и когато аз получих моя, обещах да дам всичко от себе си за моята фонданция и за образованието.

- Ако си бил в толкова тежко състояние, че да се обърнеш към наркотиците, защо да вярваме, че не си взимал стимуланти, за да се върне на върха в тениса?
- Кристалният метамфетамин беше начин да се нараня, а не да мамя останалите. Бях на такова място, където не се харесвах и това беше начин за страдание. Пътят ми обратно към върха си го заслужих поради мястото, от където тръгнах. Има огромна разлика между желанието да мамиш другите и да нараняваш себе си.

- Като погледнеш назад към връзката ти с баща ти, има ли нещо позитивно?
- Баща ми имаше някои невероятни качества, които се опитвам да следвам. Той е страшно лоялен, много щедър, дисциплиниран. Винаги е бил по-строг съм себе си отколкото към децата си, което показва колко е бил твърд към себе си.

- Каква е връзката ти с баща ти днес?
- Виждам го всеки уикенд, водя децата. Комуникираме си, сега се прегръщаме. Научих се да го разбирам.

http://www.sportal.bg/news.php?id=210353

[Mike Bibby]

Според Бодо, през 2010 година съперничеството между Федерер и Надал ще остане в сянка обаче аз не съм много убеден. Просто няма начин, това е едно от най-големите съперничества в историята на тениса. Съперничество Федерер - Мъри или Надал - Джокович никога не би могло да замени съперничеството Федерер - Надал, дори Роджър и Рафаел да играят помежду си по-рядко, отколкото Фед - Мъри, Надал - Джоко и т.н. И един мач да има между Федерер и Надал на голям турнир, той ще е много по-интересен и очакван от която и да било друга двойка. Дори да се срещнат на полуфинал в турнир от ГШ, пак ще е много по-голям мач, отколкото финал Мъри - Дел Потро например. Не мисля, че съперничеството Федерер - Надал е приключило.

http://sports.espn.go.com/espn/blog/ind ... bodo_peter

[Cveti]

Майк, много се надявам да си прав. Нищо не би могло да замени един двубой между двамата велики. Нито един друг мач не е могъл да ме вдъхнови и едновременно "изтощи" емоционално така, както тези двамата го правеха. Тенисът ще изгуби много, ако това не се случи отново през 2010 година. Дано Бодо греши в прогнозите си.

[Mike Bibby]

Споко, Цвети, Бодо често греши в прогнозите си. Както и аз, между другото.

[mmm_da]

Фели е бил на концерт на Алехандро Санс - носител на 17 награди Грами и работил с Шакира по песента La Tortura .
Събитието се е състояло в Compac Theater , Мадрид на 25 ноември .