След мъчителните 120 минути, които изгледах снощи на мача за Суперкупата на България, за пореден път в главата ми изскочи въпросът "Що за дерби е този мач?". Ето и няколко отговора, които ми хрумнаха след последния съдийски сигнал на Момчил Врайков:
Дербито всъщност в последните няколко години е само на думи такова, хайде и на медии. Много се говори, малко се показва на терена. И ако наистина мачът е важен и футболистите са сковани, та не могат да направят красив мач, поне да направят здрава битка. А то - разходки по зеленото килимче на Националния, Армията или Герена.
Футболистите на двата отбора идват и си отиват като проститутките на Дунав мост, текучество голямо и болшинството от тях никак не осъзнават какъв е зарядът на това ДЕРБИ, повтарям думата - ДЕРБИ, но какво да ги правиш...мнозина от тях си мислят, че Хари Потър е футболист от долните дивизии на Англия.
Та...няма да е лошо да се попромени малко манталитета на играещите с червени и сини фланелки и да представят на България и всички почитатели на играта един истински мач.В противен случай с течение на годините не 9000, ами 900 зрители няма да има на т.нар. ДЕРБИ.