Понеже се чуват постоянно упреци към българските журналисти, които отразяват нашенския футбол, реших да ви дам ей това текстче, пък всеки да преценява кой е крив и кой е прав. Това е особено актуално сега, когато сме в трансферен период и няма много за писане по конкретни мачове.
Ето ви малко заучени фрази на действащите лица в Българския футбол, на които журналистите трябва да реагират:
Футболистите
Млад футболист е трансфериран в Левски или ЦСКА:
"Аз от малък съм левскар/цесекар. Сбъдна се детската ми мечта да играя на Герена/Армията. В България ще играя само за Левски/ЦСКА"
След три-четири години същият футболист преминава в кръвния враг:
"Аз съм професионалист, давам всичко от себе си за клуба, който ми плаща заплатата."
Футболист е твърда резерва в отбора си или не е извикан в националния отбор:
"Треньорът решава кой ще играе, аз не мога да се бъркам в решенията му."
Същият футболист преминава в друг отбор:
"Там се подиграха с мен и не ми дадоха никакъв шанс за изява."
Отборът е загубил след безобразно слаба игра:
"Нямахме шанс. Не си вкарахме положенията (б.а. - ударът от 35 метра и двете мелета след корнер) и бяхме наказани, въпреки че заслужавахме поне равен."
Футболистът е отбелязал важен гол:
"Не е важно кой вкарвa головете, важно е отборът да печели."
Феновете освиркват отбора:
"Не мога да си обясня подобно отношение. Това не са истински привърженици, а група от провокатори, които искат да има напрежение в отбора."
Отборът е постигнал важна победа:
"Благодарим на феновете, отново доказаха че винаги са с нас. Нямаше да успеем без тяхната подкрепа."
Футболните фенове
Отборът е в криза:
"Оставка. Това не е нашият любим тим. Трябва да ги изгонят всичките тея некадърници. Играят само за пари и изобщо не им пука за нас."
Отборът е в подем:
"Браво момчета, ние винаги сме били с вас. Догодина 100 процента сме в Шампионската лига."
Някой журналист е написал негативна статия за Левски или ЦСКА:
"Абе ей, продажни сини подлоги/комунистически червени боклуци, стига вече с тая поръчкова журналистика."
"Шопи нещастни, докога ще ни занимавате само с Левски и ЦСКА. Пишете за провинциалните отбори. Всичките им играчи от нас са ги откраднали, няма нито един от София." (б.а. - в цензурирания вариант на тези мнения те неминуемо са придружени с обичайните "да ви *** ******** ***** с ****** ****," и "вие сте ***** ***** и **** ******" в най-различните им форми.)
Грубо нарушение на противников състезател във важен мач:Всички стават от местата си, яростно започват да освиркват, да псуват и да крещят "Фаул!" Съдията отсъжда нарушение. Всички - "Картон!". Съдията дава жълт картон. "Червен!" Съдията вади втори жълт и съответно червен картон на футболиста. Чак тогава феновете се чувстват напълно удоволетворени и радостните възгласи са придружени с още псувни и викове "До-вииииж-да-не" към изгонения футболист.
Кандидатите за шефове на БФС преди конгрес на Изпълкома:
"Ние ще върнем хората по трибуните."
"Ние ще вдигнем детско-юношеския футбол на крака."
"Няколко отбора ще бойкотират първенството, ако не ни изберат."
"Не може да продължава така. Настоящето ръководство на БФС вкара българския футбол в задънена улица."
Това е само една малка част от арсенала от заучени фрази и клишета на футболните хора у нас.
Всичко се повтаря и повтаря до следващия мач, до следващата година, до следващия треньор, до следващата група чернокожи футболисти, дошли на проби в България. А поука от това никой не си взима.
Колелото се върти, а ние все сме си на опашката и все някой друг ни е виновен, но винаги имаме оправдание и готов отговор за всичко.
Какво им остава тогава на футболните журналисти. Освен да си извадят папчицата с шаблони на статии, да подберат най-подходящото моделче и рутинно да попълнят в празните местенца различни имена и числа на футболисти, отбори, резултати и класирания.