Не така
Чет, 2007-12-27 18:39
В паузата на шампионата, ако не друго, то поне можем да се огледаме. Да хвърлим едно око на всичко изминало и да се опитаме да очертаем перспективите. Тринадесет победи и два равни мача. Безпрецедентна преднина за водача - 10 точки. Богата селекция и доста алтернативи за голяма част от постовете в отбора. Глад за успехи. Силен мотиватор начело.
И въпреки това - критиките не спират. Всеки ги изразява по своему. Така, както смята, че трябва да ги каже. Аз избрах да го направя с две думи. Две думи от една прекрасна балада на ФСБ - не така! Защо? Защото го няма най-важното - няма я играта. Точно заради нея се пълнят стадионите по света. А че тя отсъства напълно тази есен на "Армията" има рядко срещано единодушие. А няма ли я играта, някак автоматично следва, че я няма и перспективата. Това пък от своя страна навлиза в остър конфликт с традициите в ЦСКА. Традициите, както знаем са нещо много важно, те са като основи на всяко голямо нещо. А всяко нещо без основи е... нищо.
Историята ни е научила, че успехите идват с последователна и целенасочена работа. Съграждане. Стъпка по стъпка. С голяма дисциплина и себеотдаване. На всички. Всеки, в каквото е най-добър.
А по-близките до нас събития пък недвусмислено ни дават ясен отговор на въпроса - какво се случва, тогава, когато се преследва краткотраен ефект. Фойерверк. Една титла. И след нея нищо. Една кратка организирана радост, след, която дълго време ще трябва да отпиваме на малки глътки горчивата течност в чашата. Това са плодовете на късогледството. Какво да се прави - футболът, колкото и изненади да поднася е преди всичко подчинен на логиката. И рано или късно тя си отмъщава. Отмъщава си най-вече, когато опиташ да изнасилваш късмета. Едно такова предупреждение получихме в 96-тата минута. А едва ли Стойчо иска да си припомня кошмара от Истанбул. Точно затова той трябва да си даде оценка за това дали ЦСКА върви по правилен път или просто към поредното фиаско.
Самият той като футболист е главно действащо лице в паметни мачове. И е длъжен да се обърне към традициите на клуба. А те показват, че успехът се корени в изграждането на силно ядро от български футболисти. Колко време ще отнеме? Важно е. Но в никакъв случай не е по-важно от крайния успех. Има ли нужда ЦСКА от толкова голяма бройка чужденци? Едва ли. Можем ли да си позволим толкова високобюджетен отбор? Не мисля. Чия е идеята за такава селекция, докарала 15 иностранци? Не зная. Зная само, че чужденците почти никога не са играли важна роля при успехите на отбора. С едно изключение: 2005 година. Но тогава голяма част от тях бяха доказани на родна земя и знаеха какво е ЦСКА. Освен това ядрото от българи бе налице.
Днес ЦСКА не е никак привлекателен за гледане. Това е един отбор, избягал от собствената си същност. Няма го флирта с топката. Няма ги комбинациите. Няма го в крайна сметка облика на професионалния футбол. Играе се на юруш, като в махалата. Трите точки, в много случаи спечелени с късмет се слагат пред всичко останало. На всичко това няма как да кажа нещо друго освен: не така. Най-малкото, защото шампионатът е подготовка за голямото. Това, което почва наесен. И това, което милиони привърженици от различни поколения чакаме с трепет. Европа. Но, за да се случи отново, онова, което всички ние искаме, първо трябва правилно, търпеливо и последователно да се поработи. А сега, Стойчо има всичко. Има времето, преднината и кадрите.
Но има и още нещо: календар, който може да отброява дните от последния му шанс да се докаже начело на ЦСКА. А той е един от хората, които най-добре осъзнават какво означава да се докажеш на "Армията" като футболист, треньор и ръководител: Европа. Успехът те извежда по алеята на славата, провалът те поставя на ешафода...
Ръководството също трябва да осъзнае колко тежък обществен ангажимент е институция като ЦСКА, в която са преплетени очакванията на хиляди българи. Пресни са примерите от 1998 и 2005, когато ЦСКА разполагаше с основа за нещо голямо. Стилян Петров, Мартин Петров, Димитър Бербатов, Красимир Чомаков, Георги Йорданов, Методи Деянов, Милен Петков и останалите можеха да стигнат далеч. А седем години по-късно Мурад Хидиуед, Ибрахима Гай, Вальо Илиев, Данчо Тодоров, Велизар Димитров, Емил Гъргоров, Христо Янев, Тиаго Силва, Радослав Забавник, Деян Максич подсказаха на какво са спосбни заедно. Трябваше само де не се пречи.
Уви. И в двата случая точно тогава и точно собствениците на ЦСКА решиха, че имат други цели. И всичко скоропостижно отиде на вятъра. А тези две формации спокойно можеха да влязат в Шампионската лига, дори и като непоставени. С малко шанс. Шансът да избегнеш невъзможните отбори. Липсваше, обаче стратегията. В първия случай се търсеха бързи печалби. А във втория изтъргуване на всичко възможно, включително и една спечелена титла, преди плануваната абдикация, в края на същата година.
Така, че ръководството в лицето на Александър Томов и Емил Костадинов трябва да си даде ясна сметка за всичко това. Натрупан е достатъчно опит. Собствен и чужд. Сладък и горчив. Време и място за грешки няма. Часовникът неумолимо тече....
Николай Петров
Това дава отговор на всички левскари какво мисли един умерен фен на ЦСКА за самия отбор и играта на ЦСКА.