Мнениеот VILIO » 19 апр 2009, 19:54
Англия запази духа, но смени подхода
Клубовете от Висшата лига разчитат на физика, пари, организация и внос
Превъзходството на отборите от Англия в Шампионската лига не подлежи на никакво съмнение. 12 полуфиналистa в последните 5 години и два отбора, спечелили трофея - доказателствата са безспорни. Манчестър Юнайтед, Челси и Арсенал тази година са в топ 4, а единственият, който се осмелява да се противопостави на английското господство е Барселона. Това е тенденция, която изглежда необратима. Спортни шефове, скаути, треньори и легенди на футбола опитват да обяснят този феномен. Ето част от изводите им.
Убийствен ритъм
Манчестър Юн срази Порто в едно убийствено първо полувреме. Арсенал взриви Виляреал. Сблъсъка между Челси и Ливърпул го спечелиха калените бойци на сините.
"Ключът е физическото усилие, което в Англия е много по-голямо, отколкото другаде", смята капитанът на Арсенал Сеск Фабрегас.
Английските отбори успяват да наложат на съперниците си предпочитаната интензивност в играта.
"В Англия реферът разрешава да се играе по-свободно, има по-малко прекъсвания", обяснява Франсис Кажигао, съгледвач на Арсенал. Оттам идва и възмущението на мениджъра на Ливърпул Рафа Бенитес заради факта, че испанският съдия Медина Канталехо свири 28 нарушения срещу неговия тим в мача с Челси, без двубоят да е особено груб. "Това не е Испания, това не е Испания!", провикна се Бенитес към четвъртия съдия Перес Бурул, опитвайки се да го накара да внуши на Канталехо да промени малко критериите си.
"Темпото е много високо както с топката, така и без нея", настоява Хесус Гарсия Питарх, спортен директор на Атлетико М. "Играчите играят, а съдиите не ги прекъсват. У нас, в Испания, винаги има рефери, които прекаляват. Но ако отсъдиш 8 фаула по-малко, това означава много по-висока интензивност на играта."
"Манталитетът на английските футболисти е много добър - твърди Фернандо Гомес, спортен директор на Валенсия. - Те дават всичко от себе си. В Челси например ветераните хвърчат като самолети."
Икономически потенциал
"Без съмнение парите от телевизиите и на инвеститорите ни помагат много и може би оказват решаващо влияние", признава Франк Арнесен, спортният шеф на Челси.
"Икономическият им потенциал е брутален", добавя Гарсия Питарх. Но сам по себе си този факт не е достатъчен, за да обясни господството на клубовете от Англия.
"Там (в Италия) - обяснява Ариго Саки, бивш треньор на Милан и на националния тим на Италия, - казват, че успехите на англичаните се дължат на парите, че клубовете им харчат повече. Не мисля обаче, че има голяма разлика с Интер, Милан, Реал или Барса. Най-високите заплати се плащат в калчото. Кака и Ибрахимович са най-скъпоплатените футболисти в света."
Съгледвачите в чужбина
Сандро Мацола, легендата на Интер от 60-те години на миналия век, сочи отлично организираните мрежи от скаути на английските отбори. "От 4-5 години насам техните клубове търсят повече футболисти в чужбина, отколкото в собствената си страна. Преди 10 г. такова нещо нямаше: те си мислеха, че им трябват само британци. Вярвам, че промяната в нагласата е свързана с идването на чуждите треньори, които работят по друг начин. Сега английските тимове прибират момчета от Испания, Франция, Италия и Холандия, както и от цяла Южна Америка. Не става дума само за пари, а за пари и за отлична организация."
Арсенал, Челси и Ливърпул имат съгледвачи, които обират напълно испанския пазар. Манчестър отмъкна от Лацио Македа, новата сензация във Висшата лига. Преди това клубът на Алекс Фъргюсън вече бе прибрал и Роси от Парма. По същия начин Арсенал грабна Сеск и Мерида от Барса.
Гарсия Питарх обаче предлага контрааргумент: "Младите англичани не биха дошли в Испания, понеже в родината им плащат три пъти повече. Освен това твърде малко са англичаните, успели навън: само Бекъм."
Глобализацията
Четирите английски отбора, стигнали четвъртфиналите в Шампионската лига, пускат в титулярните си състави играчи от 18 националности, като се започне от израелеца Бенаюн и се стигне до словака Шкъртел. Три от четирите големи отбора във Висшата лига, се ръководят от чужди треньори: един испанец (Бенитес), един холандец (Хидинк) и един французин (Венгер).
"Англичаните винаги са имали характер, физически сили, мотивация, отборен дух - обяснява Саки. - Те обаче бяха зле с техниката. Компенсираха го с вноса на чужди играчи и треньори. Но освен това чужденците бързо придобиват английски манталитет и така се създават отбори с характер, сплотеност, техника и тактически план."
"Преди английският футбол приличаше на ръгби - пояснява Гарсиа Питарх. - Сега към агресивността добавиха и качество."
"Английските тимове бяха много зле извън Острова - добавя Фернандо Гомес. - Сега вече не е така. Макар че винаги се стремят да атакуват, все пак мислят повече за резултата, дозират по-добре усилията си."
К. Рос, Х. Киксано, "Ел Паис"