Пиша в тази тема, защото то всичко си е корупция в България
Стефан Орманджиев не пропусна да се появи в пасианса. Още през седмицата той заяви пред "7 дни спорт", че е единственият червен кадър, който може да се противопостави на Наско Сираков.
В какво да се противопоставя
? Имам чувството, че от това дели единия е на Армията или на Герена се решава всичко (и за съжаление е така).
В смисълът, който Орманджиев влага
моето мнение е, че не може да се противопостави. Просто като Наско няма никой. Иначе вярно е, че при Орманджиев разбрахме и ние какво е съдийски и сателитен комфорт, но то пак беше с благословията на Наско (покрай Божков).
ЦСКА:
Уникална трагедия, но не го мисля сега при вече факта, а отдавна (просто не съм писал тук). Може би след реванша с Бешикташ всичко рухна. Трябваше ни и малко късмет тогава.
Левски не са нищо особено, но разликата е огромна.
Миналата година наистина бяхме силни независимо и от по-големите циркове тогава (на Армията смешки гледахме). С Морето се видя, 30 минутки, 3:0, но аз не съдя от това и ми беше ясно, че ще вземем купата, защото там нямаше забрани за игра. Тогава мнозина говориха, че сме уникално слаби. Тогава не бяха прави. Сега ако го кажат ще са напълно прави. С морето като играехме ми се плачеше. Да бяхме паднали с 2:3 от игра, а то това 0:0 толкова беззъбо
, та ние, най-атакуващия български отбор атака не можехме да направим. Пълна скръб! Аз се чудя на моряците, които се радваха. Че те в Смолян или Самоков ги чакат по-тежки гостувания от това на Армията.
ЦСКА е слаб сега, много слаб. Няма какво да си кривя душата. Много ме е яд, че не използвахме онази сглобка от преди година. Имахме може би най-добрия български отбор в по-новото време, в смисъл, който можеше да направи нещо по-значимо в Европа. Такова нещо трудно ще имаме пак (или поне не скоро).
Национален отбор:
Ицо да целува Марто, защото до тук няма какво да се лъжем, но един играч изкарва всичко независимо, че "футбола е колективна игра". Просто Марто се раздаде. Вие плюехте националния в предния цикъл и че "не ви интересувал" там при последните мачове, но аз си дпомням срещу Исландия от 0:2 до 3:2 в мача без значение как Мартин игра до последно....заради националната фланелка! И обърна мача! После е лесно, при успехите. Гледайте, когато някой играе със сърце в трудни моменти. Това са играчите!
Форумът:
Може би пак няма да влизам (много зает съм), но специални поздрави на "моите хора", най-вече моя любим Мичо и разбира се и Уоли ("ей го 8 се появи с неговата мафия"), които не дават косъм да падне от мен и ми сложиха някакъв статут на "не го пипаме за нищо на света"
. От другите сладури се сещам веднага за Самп и мога ли да забравя и Анарион (сигурно ни плюеш по темите ама нямам време да ги чета), които също специално поздравявам. Все сини
....и аз като Стоичков нещо се сдуших с тях
Успехи на всички форумци и успех на националния отбор, за да се порадваме отново на голямо първенство!