emevev написа:спор възниква тогава, когато ЦСКА вместо да се гордее с успехите на Стоичков, започне да си ги приписва...
Да се гордее, да си ги приписва...
...
Изобщо всяко едно свързване на успехите на най-великия български футболист с ЦСКА може да се опредили и като гордеене, и като приписване. Зависи от гледната точка и от желанието, какво искаш да внушиш.
Ако някой с чувство на гордост каже "Стоичков има тези успехи благодарение и на ЦСКА", веднага може да се намери някой, който да каже "Глупости! Приписвате си чужди успехи."
Така чи тези определения като "гордеене" и "приписване" се превръщат просто в софизми и дори в безсмислица.
Факт е, че в определен етап в кариерата си най-великият български футболист игра в ЦСКА. Даде много на отбора, получи също толкова много от ЦСКА. Постигна успехи с ЦСКА. След това продължи нагоре в по-голям клуб, за да достигне това място, което заслужаваше таланта му. Факти са, нали?
Но най-същественото е, че най-великият български футболист е цесекар по убеждиние и точно оттам идва отричатето му и нежеланието да му се отдаде признанието, което заслужава. Нежелание, което кара доста кара да носят вода от сто кладенеца, само с само да не е Стоичков признат за номер Едно.
Няма да забравя изказването на един бивш конситуционен съдия и още по-бивш агент на ДС, който обясняваше своето разбиране за критериите за определяне на футболист номер Едно зо 20 век: та разясняваше, че според него критериите не трябвало до бъдат само спортно-технически, а...
преди всичко морално-битови.
Тъжно, тъжно...