Пламен Марков е в паника. Целият му план за световните квалификации е застрашен, след като мегазвездата Ахмед Александров отказа да играе за националния отбор. Драма, съпоставима в световния футбол единствено с контузията на Пеле на първенството през 1962 г. срещу Чехословакия.
Няма как в съзнанието ми да не изникне образа на легендарния ни бек Илиян Киряков, който играеше еднакво добре по двата фланга (но сякаш предпочиташе левия, както ще потвърди Красимир Балъков). Русият гигант бойкотира в средата на 90-те години националния отбор на Зума в нескопосан опит да защити съквартиранта си Христо Стоичков. Дребна подробност е, че по това време Киряков вече отдавна не получаваше повиквателни за националния тим и търновецът се оказа в позицията на Тодор Живков да бъде полунелегален - той се крие, но никой не го търси.
Но въпросът не е защо футболистът с шизофреничното наименование Ахмед Александър Александров - Алекс - Кривия няма да играе срещу Финландия. По-интересно е защо за националния отбор повиквателни продължават да получават футболисти със залязващи, посредствени, или въобще без кариери.
Всички се надявахме (като тук не включвам някои хард-фенове на един от столичните "грандове", които наричат най-великия български футболист "Кюрда", само защото на легендарните им вратари Михайлов и Здравков им окапаха косите от зверските му шутове в мрежите им), че издевателствата с търпението на родния запалянко ще спрат, след като най-после звездите Топчо, Мечо и Бижутера бяха трансферирани. Вярно, не на Запад, а на Изток, но тази дестинация си е исторически предопределена за сините фланелки.
Тук обаче отново е вратарят Димитър Иванков, който на 33 години има отбелязани фантастичните 32 гола... и около три пъти по-малко уловени центрирания. Тук е и хърватският ветеран Игор Томашич, който дебютира за националния в контрола с Уелс, където се отчете с два отлични паса към Джейсън Кумас. Интересно каква перспектива за представителния ни тим крие този човек, който със сигурност напуска България през лятото. Дали след това ще продължи да се сеща за тима на Марков?
Повикани са за пореден път Вальо Шпагата, Здравко Лазаров, който в последните 10 години е сменил две дузини клубни отбори, но иначе в държавния е постоянна величина, и Георги Какалов с тройно повече червени картони, отколкото голове.
При така оформилата се селекция смятам, че шансове за класиране на следващото Световно първенство имаме единствено, ако повече от тези футболисти последват славния почин на Кривия и откажат повиквателните.