Българската футболна журналистика 3-та част

[Доктор Н]

само като прочетох заглавието и....паднах от стола
http://www.donbalon.eu/exclusive1766.html

Този явно си мисли, че всеки сръбски любител на гроздовица е новият Люпко

[8]

само като прочетох заглавието и....паднах от стола
http://www.donbalon.eu/exclusive1766.html

А аз попрочетох и статията с надежда да споменат нещо за най-великия български отбор и не останах излъган. Все още ни споменава във всеки свой материал, което е сигурен знак, че сме номер 1 и предизвикваме завистта му.

От началото на пролетния полусезон Спартак Варна трябваше да вземе 12 точки от 15 възможни, а в единия мач просто не излезе да вземе нещо, поради някакви ясни и неясни причини.

Напротив, всичко си беше съвсем ясно. От партията бяха уредили нещата. Ако някой има съмнения вижте с какъв транспорт отиде отбора на ЦСКА до Варна. Спартак нямаше как да спечели този мач с БКП и обединените комунистически пролетарии от всички страни.

[Delija]

само като прочетох заглавието и....паднах от стола
http://www.donbalon.eu/exclusive1766.html

[Казуса]

http://donbalon.eu/match26192.html

ревовете започват да придобиват драматични окраски

Бу-ха-ха! Най-смешната дузпа не беше ли онази от дербито миналия полусезон?

[Wallace]

под Господ Ефремчо ли имаш предвид

Само, че, ако питаш г-н Койнарев, който е малко по-навътре от нас в тези среди ще ти каже, че Ефрем е един обикновен дразнител, който цели само и единствено да дразни. Докато за Другаря (с главно "Д") съм убеден, че е "закърмен с прогресивните идеи на отминалото време".

[svo]

сега пък другаря - Батков ли имаш предвид

[Wallace]

Само един Другар (с главно "Д") има сред т.нар български журналисти (не сред адвокатите).

[Казуса]

Не знаех, че някой от Ефрем, Жаклин или Вальо е бил виден другар

[svo]

има и още един - Желю Станков

[sasho_1989]

БОБИ, АКО ЩЕ Е ТАКА, ТРЪГВАЙ С КУПАТА!

Когато вечните съперници бясно се гонят за титлата, а съдиите са прости свирчовци, работата мирише. Като на непочистен боклук.

Когато се съберат много съвпадения все в едната посока, нещата изглеждат нагласени. И дразнят нормалните фенове, имащи нахалството да вярват в честната игра.

В уикенда преди Цветница моралът на бг-футбола цъфна. И то така цъфна, че направо прецъфтя. И то така прецъфтя, че изгни. И пак замириса. На боклук.

Христо Ристосков е достоен футболен съдия. Тайно записваше с диктофон и камера шефа си, за да го прецака. И го прецака. За да бетонира себе си в ранглистата. Предизвика така наречения съдийски скандал, превърнал се в жалък сапунен сериал. Ристосков даваше по пет интервюта на ден в разни телевизии, разплакваше ни, че възмутен ще бяга в Щатите. Накрая скри записите и пак свири ли, свири... За последно във Варна. Не в тоалетната на гарата, а на стадиона. Изпадна в див ужас, че трябва да наруши директивата и вместо дузпа за Левски, смело показа жълт картон на Гонзо. Нищо, че Гонзо го спънаха в наказателното поле. Ристосков е като партизаните. Знае за какво се е борил. И ще продължава да се бори. За какво му е да бие път до Америка. След като и тук има каубои...

Каубоят, всъщност, е прякорът на Димитър Димитров. Той е достоен човек. Бивш футболен съдия е и се скъса от роли в сериала на Ристосков. Там Каубоя ту се сърдеше на колегата си от Сандански, ту го прегръщаше мъжки. Баш като едно време в Дивия Запад. После Каубоя „изненадващо” седна върху шефски стол в Борисовата градина. В събота санданският Олд Шетърхенд, съвсем случайно и без да иска, свиреше така, сякаш помага на партньора си от прерийния филм.

Ангел Ангелов е достоен млад човек. Да свири се е учил от батковците, за които говорихме досега. Неотдавна Ангелчо също пробва да вземе награда за най-добра мъжка роля. Участва в българското издание на „Сам вкъщи”. Сиреч, заключи се у дома и не пускаше лошия съдия - изпълнител. През това време не спря да дава интервюта и да хленчи. За да има още съвпадения и Ангел помогна за директивата „Смяна на върха”, като свири изключително безспорни две дузпи в Парка на Свободата. Особено безспорна бе първата. Направо си плачеше да бъде свирната. Като за пет кинта в храстите.

Димо Момиров е достоен човек. Достойно обслужва интересите на който трябва. Води се шеф на съдиите. Ристосков, Каубоя, Генов и другите го уредиха на поста. А той сега се прави, че ги оценява. Пише им отлични, естествено. Само храаааабрият Бай Димо каза, че дузпа срещу Гонзо не е имало. Да не е луд да скача на Ристосков, та да го запише с диктофончето и него... Момиров усети, че реферът трябва да докара варненския мач до хикс и го похвали за успеха. Дори и за колосалното продължение от две минути. Така Момиров целуна по устата и достоен производител на лепило, умирисало вечното дерби през есента. Съвпаденийце... Като една друга дузпа за надупване от миналата пролет.

Боби Михайлов е достоен човек. Откакто смени Батето все повече убеждава всички, че вятърът на промяната ще задуха, ама друг път. Боби иска да си гледа националния отбор и да не го занимават с нашите футболни щуротии. Защото те миришат. Като на боклук. Затова Михайлов не иска повече да се цапа. Знае, че вече има кой да изхвърли боклука. Той дори за мач като в Мездра оня ден нищо не иска да чува...

Шефът на футбола обаче знае, че е кофти, когато двама се надбягват, да дърпаш за фланелката единия назад, докато буташ другия напред. Не е много честно. Ако е решено да е така, Боби да награждава шампиона. Ясен е. Няма смисъл другите да се хабят излишно. Или първенството ни ще пълзи до края под девиза: „Стига вече – ... потече! Мили Боже – още може!”

Томислав Русев

[Delija]

Брей, брей.... а Томето що не пишеше подобни коментари след Сливен - ЦСКА и Левски - Черно море??! Ма тогава си трайкаше.... наистина, за пореден път доказва, че е вярна медийна подлога.

[loko89]

Томислав се е омазал зверски...

[BAt e venci]

Брей, брей.... а Томето що не пишеше подобни коментари след Сливен - ЦСКА и Левски - Черно море??! Ма тогава си трайкаше.... наистина, за пореден път доказва, че е вярна медийна подлога.

Кво викаш за мачча с морето
Тия не ги ли виждаш колко груб отбор са
А за мача със Сливен мисля всички признаха ,че сте ощетени, ако не са то поне никой не е твърдял обратното

[Wallace]

Две отсъдени дузпи в София за ЦСКА и една неотсъдена за Левски във Варна правят разликата в това първенство
Две отсъдени дузпи в София за ЦСКА и една неотсъдена за Левски във Варна правят разликата в това първенство на републиката. Стахотно е , че всичко се получи по сценарий за да види цяла България кой с какви средства си служи в преследването на целта. Страхотно е защото Левски е най-упреквания отбор на тема дузпи. Е поне аз не си спомням да е печелил три точки с две съмнителни дузпи, както го направи ЦСКА срещу Славия. Между другото ЦСКА нямаше да спечели този мач дори ако беше игран още 100 години без помощта на Ангелов! И при показаното срещу Славия ЦСКА убеди само в едно – че са един ужасно слаб, хаотичен, тичащ във всички посоки отбор.И като ги напипа в Европа Омония ще им скрие топката Но имаха на своя страна един безпристрастен съдия, който им даде две дузпи и им подари трите точки. А секунди преди това не изгони Иван Иванов за нарушение срещу Дубала, като последен в защитата. И освен това не отсъди доста други неща, които биха повлияли лошо на ЦСКА в мача. Реверанси с които ЦСКА отново излезе начело в класирането и предвид по- добрата програма от Левски, може да чака по- спокойно вечното дерби, което така или иначе ще има решаващ характер, особено ако Левски не се препъне и в Ловеч.

На 1 март беше ясно едно нещо- до 10-ия кръг ЦСКА ще спечели 30 точки, след това ще стане малко по напечено, но поне ще разполагат с аванс. Титанична стратегия, която ще изведе ЦСКА до поредната безсмислена титла, защото нито имат отбор, нито имат играчи, единствения светъл лъч е Любо Пенев.

Разделителната в това първенство не е кой ще стане шампион, това е рутинна и бледа задача. Важното е кой ще играе позитивен футбол. ЦСКА не го правят, а нагло претендират да бъдат водачи. Без никакви футболни основания, като се възползват и от конюнктурата.

Няколко добри думи за Славия. Много пъти като техен фен съм ги упреквал, че свалят гащите срещу по- големия червен брат. Е, този път играха и бяха ограбени. Показаха,че изригването срещу Литекс не е случайно и че са на прав път в своето развитие. Нямаха никакъв късмет, но са много по добър отбор от ЦСКА, защото в играта им има организация, комбинативност, мисъл.

Затова заслужават само комплименти, заслужени комплименти и този път техния президент ще има пълното право да говори за мача от позицията на достоен противник. Да, оказа се че е трудно да се победи ЦСКА, и поне на този етап Славия няма аргументните да го стори. Но показа аргументи да си съперничи и да надиграе противника. А с оглед на тенденциите през годината това е дори по важно.

Иначе очакванакта смяна на върха вече е факт, сега въпросът е каква ще бъде разликата преди 9 май, и от сега е ясно че ако „сините” не са победили в 19,35 часа шампионите ще бъдат момчетата от Борисовата градина. Левски е изправен до стената, времето ще покаже накъде е насочена стрелката на съдбата.

Жаклин Михайлов


Ето нещо за внука на Сталин - да чете!

[Мичо]

Боли ги, че България се измъква от ноктите на Партията, че ЦСКА вече не задава директивите, че знамето не е вече тяхното армейско знаме, че воините не са техните воини, че успехите не са техни успехи. Боли ги, че нищо вече не е същото

Пътят на България е ясен, в генерален аспект победата над Кипър не променя нищо. В предишния материал достатъчно се занимавах с положителните тенденции на случващото се, а един резултат не означава кой знае колко с оглед принципното значение и огромната стойност на мисията, изправила съм пред тандема Стоилов-Сираков. Но все пак отново ще започна с красивото, тъй като то бе пред очите ни и заслужава уважение и признание. Възхитен съм от великолепната публика, която преживя с отбора вълнуващата и искрена драма, която в крайна сметка възкреси надеждата ни за участие на световното. Именно феновете ме накараха да мисля, че понякога действително прекалявам с песимистичните краски, но и за тях имам сериозни основания, за които ще говорим по-надолу...

Мачът може да не беше най-високо качество откъм ниво на игра, но в него бушуваха истински емоции и страсти. Явно е, че Стоилов и Сираков са орисани да носят футболното знаме и около около тях да се върти всичко хубаво, което се случва на футболна България. Заедно с тях се завръща футболът и производните на него прекрасни стойности. Това е истинската идея на футбола, такава, каквато я усещахме покрай тях двамата с европоходите на Левски!

Какво да кажем за футболистите?!

Велик Стилян Петров, перфектен Станислав Ангелов, железен Радостин Кишишев. А това момче - Станислав Манолев, продължава да изумява с духа и смелостта, с които играе. Съвсем не смятам, че проблемите ни са в защитата и по-специално - в Томашич и Илиян Стоянов. Напротив - те са безценни в разиграването и изнасянето на топката, в съвременното поставяне на тима като цяло. В днешния футбол целият отбор се защитава и в това отношение определено изпитваме трудности поради недобрата стиковка на отделните линнии във фаза защита, откъдето идват и наглед детинските грешки. По-скоро проблемите ни са заложени във фланговете, където Телкийски се е отдалечил от формата, позната ни от Левски, а Благой Георгиев е твърде инертен. Но и грешките далеч не са най-важното в настоящия момент. Най-важното е да констатираме, че България извоюва нова велика победа над нихилизма, антибългарските и антифутболните настроение, заплашили да смачкат крехките стръкчета на футбол, естетика и надежда, покълнали с идването на Стоилов и Сираков. Слава богу, този път злото загуби. След успеха над Кипър така облекчено въздъхнаме всички ние, които истински обичаме футбола и се надяваме България най-сетне да спечели своето ново футболно голямо бъдеще...

Затова сега имам по-важна задача, налага се да изрека тежки, но необходими думи...

Нека ви обясня причините за небългарските настроения, чиито разкривени нокти яростно разкъсват и смъкват плътта от лицето на новия национален тим на България.
В предишния си материал отбелязах, че никога срещу "А" отбора не имало толкова гняв, агресия и омраза, която се явява пред нас с лъжливата форма на презрението и измамния "прозаичен" реализъм...

Да, новият национален отбор наистина е способен да произвежда поезия; да, при него действително може да стане въпрос за футболна поезия. Но както обикновено се случва – срещу красивите неща се възправя грубата шаячна правда, грабнала щика на пропагандата, с който задъхано пробожда надигналото се желание за Промяна.

Пропаганда, която подменя истината, подменя живота и стойностите, агресивна и шаблонна – тя провокира и насъсква, предусещаща близкия си край поради настъпването на Новото начало (понеже ценя високо всяка проява на стилово майсторство, ще отбележа, че пропагандата е с високо качество и все пак – само пропаганда. Между другото – поне сме на едно мнение относно поета Любомир Левчев).

Но колкото и да им се иска да погребат истината, да скрият лицето си зад нови маски, за да забравим, че ги е имало, за да могат да се върнат предрешени с уж нови цели, с уж нови идеали, все пак те са същите тези, от които се носи издайническия дъх на прогнили идеи и плесента на отровени ценности.

Да, изглежда се налага да се върна към темата за червеното зло, нека още веднъж разгледаме симптомите на свирепата епидемия, която вече 60 години върлува из българското общество и безмилостно държи и футбола ни прикован на болнично легло. Визирам пост/комунистическия манталитет, който отдавна е прескочил клубните граници и е разпространил заразата си абсолютно навсякъде. И все пак – сърцето му продължава да тупти в Борисовата градина и оттам методично да разпръсква отровата из кръвта на България.

Националният отбор на България бе схващан като успешна и ефективна партийна проекция, една партийно-футболна витрина, от която греят успехите на един престарял и сгрешен изначално модел. Националният отбор бе български само когато начело са Димитър Пенев, Стойчо Младенов, Пламен Марков или някой друг от безкрайната армейска плеяда. България бе България само когато играчите бяха от партийния отбор и водеха страната към светли бъднини и нови и нови успехи.

Сега обаче е по-различно и тях ги боли...
Боли ги, че България се измъква от ноктите на Партията, че знамето не е вече тяхното армейско знаме, че воините не са техните воини, че успехите не са техни успехи.
Боли ги, че нищо вече не е същото.
Боли ги, че начело на тима са чисто футболни хора като Станимир Стоилов и Наско Сираков.
Боли ги, че Системата вече не функционира и не ги толерира.

Боли ги, че техните футболисти не са привилегировани.
Боли ги, че резултатите, величието и славата не отиват в армейския пантеон.
Боли ги, че от небето слязоха на земята и бяха принудени да спазват земните закони.
Чувстваха националния отбор като собственост на ЦСКА, сега той отново е на път да стане собственост на България!

Именно това трябва да бъде и нашата цел – обединение. Боя се обаче, че този манталитет не търпи съюзници и не иска идейни приятели, неговият стремеж е безпрекословна тоталитарна власт и абсолютно узурпиране на истината, успеха и ценностите. Той е единствената възможна и вярна формула за всичко!

При него се парадира със справедливост, честност, обективност, но всъщност целта му е задушаване на всяка една алтернатива, умъртвяването на всякакъв вид опозиция, смачкването на личностната проява, дух и характер. Ако у него имаше и щипка нормалност, спокойно и трезво щеше да се даде шанс и толеранс на футбола, на опита да бъде направен нов футбол. Този манталитет обаче не иска футбол, той иска всичко за себе си, макар и с цената да вземе главата точно на футбола...

Защо, какво стана сега, защо е цялата тази изумителна нетърпимост и омраза?
С идването на Станимир Стоилов и Наско Сираков фокусът се измести върху футбола. За пръв път бяха положени основите на чист и неопетнен от партийност футболен модел. Със Станимир Стоилов и Наско Сираков изчезва партийния дух, който винаги е чувствал националния отбор като удобно свърталище и отправна точка за нови и нови набези, за нови и нови завоювани територии, върху които да бъде развят пиратския флаг на злото...

Моделът "Стоилов-Сираков" е изграден върху съвременните модерни критерии и норми и не се съобразява с традициите и законите, изковани и застинали у нас като морал. Фактът бе приет твърде болезнено от червената общност, която не може да свикне с европейската реалност. Тя винаги говори и търси държавност, ведомственост, партийна принадлежност, за нея футбол е невъзможен без социално-политически мотиви, без социално-политическо осмисляне на футболната материя. Вижте само конспиративния уклон на медийните й партизани и ще разберете за какво говоря!

Ние ще чакаме времето, а то неизбежно ще дойде, когато ще дискутираме нормални футболни въпроси. Без държавност, без политика, без досадна социалност. Както беше сега - на мача с Кипър. Ивелин Попов е прекрасен футболист и когато развие пълния си потенциал - България ще има нова голяма звезда. Божинов има какво да даде на България в следващите срещи, Валери притежава качествата да стане мегазвезда и съм сигурен, че ще го направи, стига призракът на контузиите най-после да изчезне. Предстои и завръщането на атомните ни нападатели - Мартин Петров и Димитър Бербатов. Имаме и още за какво да говорим - дали Благой Георгиев или Йовов е по-подходящ за фланга , дали Камбуров има място в „А“ отбора, дали Иван Иванов може да замести Илиян Стоянов или Томашич. Дискусии, извън бича на клубните пристрастия, извън свирепата захапка на омразата, параноята и злобата...
И докато нормалността се случи, ще се борим с ненормалността.
Дотогава...
Да живее България!

Ефрем Димитров