Мнениеот otto » 08 юни 2007, 12:15
Национален отбор – що е то?
Измина лятната евроквалификационна сесия, но на нея голяма част от българската футболна общност отново получи двойка. Въпреки двете победи срещу Беларус. За пореден път пишещи, говорещи, гледащи и управляващи у нас се оплетоха в примката на собствената си глупост и сега откъдето и да ги погледнеш предизвикват само смях.
Комедията обаче не започва от Минск и не свършва в София, а тръгва година и половина по-рано, когато „четвъртите" направиха преврат срещу Иван Славков. А за тези около 18 месеца „Сираков и ко" сториха всичко възможно днес Батето да изглежда като недостижима висота спрямо своите наследници. Защо ли? Ами защото тоталната търговия с играта, наложена от „златното поколение" окончателно обърна наопаки всички ценности, критерии и стандарти и превърна цялата среда в безмозъчно пространство. Естествено в челния отряд на подмяната и манипулацията застанаха слугинските медии, които превръщат всяка изява на националите в панаир на най-уродливата суета.
Започна се с неуморни оди за Стоичков, макар че всеки що-годе просветен беше наясно, че най-големият ни футболист не става за селекционер. В този случай медийният слугинаж, подшефен на „Сираков и ко", изпълняваше директивата на Фамилията от „Герена", за която бе изгоден един обвързан и уязвим във всеки момент Ицо. А той, завалията, колкото велик, толкова е наивен, вярваше в своята вечност и дори заяви, че е единственият несменяем селекционер на планетата...
Търпяха го докато им прокара няколко трансферни опции и напълни представителния тим с Топчовци и Мечовци, тръгвайки естествено от Гонзо и Иванков, а когато положението стана неудържимо му спретнаха бойкот чрез своите играчи и в крайна сметка го употребиха за параван, буфер и алиби. Кой е виновен - разбира се, че ЛОШИЯТ СТОИЧКОВ! Нали Изпълкомът на БФС не играе на терена, а само зад кулисите...
Медийната гвардия на Чорни-клуба автоматически си плю в устата, направи оборот на 180 градуса и моменталически си спомни кой е излизал с №4 на гърба, кой е „кюрд", „простак" и „тъмен балкански субект". И настана продължение, също толкова прозрачно-комично като началото и завръзката. На хоризонта се появи Станимир Стоилов с цялото величие на мъченик и триумфатор срещу втородивизионните (!?) Беверен и Киево. През сълзи и сополи тимуровската команда посрещна новия селекционер с аплаузи до небесата, а Мъри и неговият наставник Наско привнесоха мелодраматичен елемент със своята саможертва на ползу роду...
Обявено бе, че Стоилов идва само за два мача, след това стана ясно, че му бил предлаган договор за три години, а пък всезнаещият Лечков (всички прилики между бат'Данчо и бат'Бойко са случайни) призова Мъри да бъде българин и да продължи да прави чудеса. Странно кое чудо имаше предвид кметът на Сливен - 1-17 в ШЛ или 1:2 в Смолян, откогато Караманов още се чуди дали във футбола целта е да вкараш или да не вкараш гол...
Хорът на възхвалата след победата на националите в Минск срещу съперник, наречен от Христо Порточанов - „третодивизионен", изля порой от суперлативи, пред който дори дъждовният апокалипсис изглеждаше като скромно поточе. По едно време си помислих, че сме станали трети на световно или поне сме повторили „Парк де Пренс". Естествено, че целта на кампанията бе да се легитимира Стоилов за постоянен селекционер, макар че и без напъните на слугинажа синьото Политбюро в БФС има мнозинство да номинира когото си иска.
Ако се налага комбината без свян ще гласува съвместителство на клубното и националното треньорство - пак на ползу роду и по примера на Левски-Сиконко във волейбола, а всички преференции за „Герена" от една подобна формула ще минат в графата „патриотични". Няма знвачение, че подобна практика вече няма почти никъде по света, а последните й рецидиви у нас датират отпреди три десетилетия. Ако си спомняте през 1994 г. на Димитър Пенев не бе разрешено (и правилно!) да ръководи едновременно представителния състав и ЦСКА.
Засега продълженито на идилията „Стоилов" бе отложено, вероятно защото Наско Сираков все още не е изчислил на сто процента ползите от схемата. Докъде са трансферните бонуси и откъде започват рисковете от евентуалното обществено брожение? Човекът с пурата е достатъчно умен, ловък, прозорлив, врял и кипял в играта, за да си дава сметка, че и този квалификационен цикъл най-вероятно ще завърши с провал. Не съм сигурен обаче дали изпълнителният директор на „Герена" така бързо щеше да оттегли своя подопечен, ако например тимът на Румъния бе загубил нещо срещу Словения. Във всички случаи сагата „Мъри" бе последното потвърждение на политиката на БФС, която може да бъде резюмирана по следния начин - „една централа, един отбор, един треньор"...
Реакциите на медийната клоунада, съпътстващи блудкавото представление, са направо за сцената. Осанна за Ицо, после - разпни го! Аве за Мъри и чао, след като Наско нарежда така. Сега им казаха, че нов селекционер щяло да има към 1 август. Нищо чудно дотогава пак да настъпи часът на Спасителя от Хасково. Нали чакаме жребия за ШЛ! Каквото им спуснат, с това облъчват нещастната публика. Апропо - току-що сапунката влезе в нова серия след като се разбра, че Боби Михайлов щял да моли Наско да пусне треньора си. Направо трогателно!
А нещата са доста прости. Националният отбор е заложник на двама играчи - Димитър Бербатов и Мартин Петров. Ако ги нямаше, щяхме да се борим за четвъртото място в групата с Албания, Словения и Беларус. Барабар с Топчо, Мечо, Пелето, Бижутера... Мъри и останалите евроолимпийци. Тази странна ситуация с двама за Европа и деветима за „Попа" прави състава пределно уязвим. Който ни скочи по-здраво - става страшно! Справка - мачовете с „шиптърите" и с бившата съветска република в София.
Засега по някакво чудо събрахме 15 точки и вървим без загуба, но излъчването на отбора е тягостно. Наистина случват се проблясъци от по двайсетина минути като срещу Румъния и Холандия или един приличен мач в Минск, но имаше и ужасяващи епизоди - цял час срещу северните съседи, срещу Люксембург, срещу Хаджи, Буши и сие, второто полувреме под дъжда в сряда вечер. Не личи стил, няма автоматизъм, топката не рисува никаква колективна идея. Хаотични движения насам-натам, люшкане по посока на събитията и сляпо упование на Бербатов или Мартин. Следващия път няма да се получи солов рецитал на звездата на Тотнъм или снаряд на човека от Мадрид - и отиваме на кино...
Генералната идея на този отбор е сбъркана, вероятно още от Стоичков и неговите режисьори от задкулисния управленски център на „Ко"-то. Най-напред на вратата трябва да бъде Георги Петков, а не странният елемент Иванков. По фланговете сме и ще бъдем зле с Кишишев и най-вече с Лусио Вагнер. Без проблеми мога да изброя поне трима по-добри леви бранители от български произход. Понататък - Йовов е изпуснал влака за ярка международна кариера още когато беше вечна надежда в Мюнхен 1860, а пък Телкийски е идеален за двайсетина минути. За атака в отсъствие на двамата „месии" не ми се мисли. Всичко е правено на парче, според интересите и фаворитите на един или друг от доминиращата група във футбола ни и най-вече под егидата на Сираков. Той, разбира се, е капацитет, но не и в сферата на националните отбори...
Фарсът, разиграван вече 18 месеца, достигна своя апогей онзи ден на „Армията", когато отборът от странната географска единица „Черна гора" направи за резил раздувания до небесата младежки отбор на Сашо Станков. Момчетата от един окръг от бивша Югославия скриха топката на Валери Божинов, Валери Домовчийски, Ивелин Попов, Ники Михайлов и останалите измислени герои на инфантилните пера и микрофони.
По абсолютно същия начин и на същото място през есента ни се подиграха белгийците, но тогава ни беше виновен съдията. А селекционерът Станков излезе непокътнат от загубата с 1:4, защото по някакъв начин трябваше да се защити генералната линия на синьото Политбюро, а покрай другото и вратарският пост на президентския син.
Впрочем онзи ден срещу черногорците същият бонвиван пак беше хванат в крачка при втория гол на съперниците, когато очевидно отново беше тръгнал към „Син сити". „Син сити" или „Син бити" - все тая, но националните отбори са огледало на родния футбол, а това, което видях тази седмица в София ме кара да си мисля, че Наско Сираков все пак доста разбира от футбол, след като не остави своя кадър да събира есенния „урожай", засят още в хотела в Португалия преди три години, когато Стоичков отиде да приема поста в аванс от Пламен Марков...
И още нещо - ако не ме лъже паметта отговорник за младежките формации в БФС е Емил Костадинов. Очевидно работата и на националното поприще му върви по същия начин както и на клубното в Борисовата градина. Емо не се сеща да си подаде оставката като противодействие на синния монопол в централата, но би могъл да го стори поне като жест на отговорност за Белгия и Черна гора. Едва ли...
Дано не изляза прав, но за да се случи ново българско чудо в евроквалификациите Бербатов и Мартин ще трябва да заместят на терена Стоичков, Костадинов, Л. Пенев, Балъков и Лечков едновременно. Възможно ли е това, след като според Батков - Господ бил левскар, но пък „месиите" по правило са „армейци"...
ГЕОРГИ АТАНАСОВ