Българската футболна журналистика и фенски статии 2

[otto]

КУР ЗА ГЕОРГИ АТАНАСОВ.

А ТАКА ДЕЛИ. НАСКО СИРАКОВ ПРЕЗИДЕНТ, ЕВАЛА

[onzi]

оте,

как е новата книжка? чете ли се лесно?

[otto]

НЕ МЕ ВЪЛНУВАТ МЕН ТАКИВА КНИЖКИ,НЕ СА ЛИ ЗА ЦСКА,ИМ Е.И ..............

[BAt e venci]

ЯСен си ми

[otto]

НЕ СЪМ ЯСЕН БЕ ОТТО СЪМ,А НА ТЕБ ТИ ОСТАВА САМО ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАШ С МЕН,АКО НЕ,МАРШ В НОВИЯ ФОРУМ НА РОМЕТО

[sasho_1989]

Силният Ботев се завърна
Автор: Бисер Тошев
Сякаш с магическа пръчка наставникът на тима Тенчо Тенев промени до неузнаваемост популярният тим
След добрата продукция, която изнася тимът на Ботев Пд от началото на пролетния сезон, изстрадалите привърженици на популярния пловдивски тим отново живеят с надеждата. Онази, тяхната отдавнашна мечта за завръщането на старата слава на жълто-черния отбор. Причини и основания поне на този етап има. Резултатите до този момент говорят красноречиво за острия завой, който направи ръководството на клуба в лицето на собственика на клуба Димитър Христолов. След дълги години колебание, президентът на канарчетата очевидно е разбрал, че самосиндикално няма да може да изгради конкурентноспособен на грандовете тим. Точно поради тази причина той потърси помощта на част от крупните бизнесмени в града под тепетата - Георги Гергов и Никола Добрев. С тяхната помощ в касата на клуба влязоха около 1 000 000 лева, с които при правилна употреба е напълно реално тимът да възроди славната си история.

С навлизането на крупните финансови средства, многобройните привърженици на тима, започнаха сериозен размисъл върху бъдещия облик. Тяхното основно притеснение (напълно основателно) бе дали Христолов ще съумее да използва по правилно предназначение свежите капитали влезли в касата на клуба. Вярно е, че с тези средства, босът на жълто-черните не си направи труда да привлече нито едно качествено попълнение, но също така не можем да отречем изключително точното попадение на президента, а именно назначаването на Тенчо Тенев за старши треньор.

Защото точно наставникът, сякаш с магическа пръчка успя да промени до неузнаваемост пловдивският тим. Неговият почерк ясно пролича само няколко месеца след като пое спортно-техническата власт в клуба. Факт е, че от дълги години насам Ботев много рядко успяваше да победи някой от водещите ни клубове като домакин, а пък какво да кажем за гостуванията. Да, но сега канарчетата вече го правят и то доста често. От началото на пролетния полусезон, тимът на Ботев успя да победи силният отбор на Локомотив Сф 2-0 на собствения му стадион и по този изхвърли столичните железничари от надпреварата за купата на България. Преди това футболистите водени от Тенчо Тенев, отстраниха от същия турнир Славия, побеждивайки на стадион „Христо Ботев“ с категоричния резултат 4-2. Другите престижни резултати постигнати под ръководството на пловдивския спец през този полусезон са равенството срещу Локо Сф 2-2 в “Надежда“ и победата като гост в Севлиево 1-0. Въобще с правилното си разбиране за футболната игра, Тенев за кратко време успя да предаде своите мисли на водените от него играчи. От началото на сезона, наставникът залага на една и съща схема 4-4-2, която несъмнено му носи успех.

Той е наредил защитниците си в линия, а халфовете са разположени в ромб. По този начин старши-треньорът на канарчетата опитва да копира модерната тактическата постройка на повечето клубове в Европа. Най-важното е, че Тенев се ползва с огромен авторитет сред футболистите си и стрикното изпълнение на тактическите задачи, поставени от него по време на мач, за тях е закон. Освен това ерудираният наставник е успял да осигури приятна обстановка на играчите за подготовка, като до голяма степен за това допринасят изключително разнообразните занимания. В по-голямата част от тренировъчния процес, старши треньорът залага на работа с топка, като се опитва да пресъздаде официалните срещи в тренировките на тима. Разбира се, осъществяването на тази идея минава през непрекъснати игри на плътно покритие, които са от голяма полза за всеки един играч.

Защото именно там се играе “човек за човек“, като бързото и прецизно отиграване на топката, което е основният проблем на българските футболисти, е задължително. Но това е една от малките положителни промени, които Тенев успя да реализира след поемането на тима. Наставникът за кратко време коренно промени манталитета на своите футболисти. Той втълпи на играчите си, че притежават нужните качества и във всеки мач, независимо срещу кого играят, трябва да излизат за победа. По този начин Тенев успя да постигне задача №1, която той си бе поставил непосредствено след назначаването му начело на тима, а именно промяна на манталитета. По резултатите на отбора като гост ясно личи, че Ботев Пд вече не излиза примирен със загубата. Най-пресен пример е гостуването на канарчетата в "Надежда" на Локомотив. Тогава жълто-черните получиха ранен гол в собствената си врата и мигновено се вдигнаха на тотален щурм, като опасните им атаки са овенчаха с успех.


В този ред на мисли, може да обобщим, че с назначаването на Тенчо Тенев начело на Ботев Пд, президентът на популярния пловдивски тим Димитър Христолов направи един от редките си ходове, които са в полза на клуба. Защото безспорно с ерудирания наставник доброто бъдеще на клуба е гарантирано. Доказателство за това са правилния футбол и добрите резултати, които Ботев Пд показва под ръководството на Тенев и в следствие на това драстичното повишаване на цената на футболистите.

[Казуса]

на "Ботев"!
Отдавна мина времето, в което този водещ български отбор трябваше да се в възроди... Отбор със свой стил, своя физиономия, своя история и придаващ вкус на българското първенство. "А" група без силен "Ботев" е като Испания без "Атлетико" или Италия без "Фиорентина"! например.

[ludyakon]

Той е наредил защитниците си в линия, а халфовете са разположени в ромб.

А ЗА НАПАДАТЕЛИТЕ НИЩО НЕ КАЗВА!ТЕ КАК СА РАЗПОЛОЖЕНИ-В КВАДРАТ ЛИ,В ОКРЪЖНОСТ ЛИ,В РОМБОИД ЛИ СА ,АМА НЕ КАЗВА .

[sasho_1989]

Има ли значение бе

[ludyakon]

Има ли значение бе

ЗА ИСТОРИЯТА БРЕ.

[Kudravia]

НЕ СЪМ ЯСЕН БЕ ОТТО СЪМ,

Мноо тъпо име е избрала майка ти
А ти братле със силния Ботев не се изхвърляй така Докато се мъдрите из средата на класирането не сте никакъв силен Ботев.Наистина направихте няколко силни мача.Но формата не е важна.Дано да станете по-силни.Колкото повече силни отбори в А група - толкова по-добре

[Kudravia]

по-добре ама като ви пляснат край Бирената друго ще приказваш

АКО а не като И едва ли ще стане това.След победата оня ден играта на ЛЕВСКИ ще придобие друг вид, споко На Черно Море ще го натресем лошо - да му е кофти на LMG

[Kudravia]

Не, на потенциала , с който разполагаме.И силата , с която го разгръщаме.Ние и вас може да ви пернем, ама айде рано е да се говори

[Kudravia]

Определено е така.Играем горе-долу изравнен като качество футбол с вашия отбор.Само , че състава ни е доста по-млад и талантлив.Има бъдеще.И с още едно-две попълнения от по-опитни и силни футболисти ще ни хванете за уйовете
Треньорът ни е тройчо пъти по-добър, интелегентен, обичащ клуба и най-вече избръснат от вашия алкохолик/треньор/шут.
Вземете си проклетата титла за юбилея.Скоро няма да ви е толкова широко на хълката, споко Ще ви праскаме като за светоено другия сезон.И пак ще се криете "като" мишки по закрития форум.

[otto]

Преди 10 ноември левскарите бяха най-образцовите партийци

Репресираните след 9 септември 1944 г. се хвалят, че в царско време провеждали нелегални комунистически събрания на своето игрище...


Както читателите на в. "Червените" добре знаят, левскарите стават първият ведомствен отбор след идването на комунизма, като на 20 септември 1944 г. се обединяват с Пощенски спортен клуб "Княз Кирил". Естествено новото дружество премахва "Княз Кирил" от името си и приема названието Пощенски спортен клуб "Левски". "Сините" не само се възползват от материалните възможности, които новият режим им предоставя, като ги прави най-богатия български отбор от 1944 до 1949 г., но, на свой ред, участват активно в различни рекламни кампании по времето на комунизма.

Нерядко дори "сините" организират тържествата

Такъв е случаят с физкултурните празненства по случай конгреса на "пощенци" през май 1947 г. Тогава левскарите канят за приятелски мач своя най-голям съперник преди войната - отбора на Славия. На стадиона присъстват министърът на пощите и съобщенията Цола Драгойчева, директорът на пощите полковник Николов, народният представител Коста Ганев, както и гости от чужбина. Всички те стават свидетели на факта, че Славия вече не е равностоен конкурент на Левски. Това е така не само заради победата на "сините" с 2:0, а защото след 9 септември 1944 г. "белите" вече не са предишният фактор в родния футбол.

Всъщност точно Славия има всички основания да очаква разцвет по времето на комунизма - един от основателите на клуба е Пальо Благоев - син на основателя на Комунистическата партия Димитър Благоев. Първият голмайстор на "белите" Шаренков по-късно става офицер в Червената армия, футболистите от юношеския отбор на Славия братя Никифорови са разстреляни от царската жандармерия.

Оказва се обаче, че при комунизма най-добре се устройват не "белите", а чевръстите левскари, които си осигуряват средства, за да привличат най-добрите български футболисти. В онези години, когато играчите на другите отбори трудно намират пари дори за хляб, левскарите не само разполагат със заплатите на пощенски служители, но могат да обещаят апартамент на наскоро починалия бивш вратар на ЦСКА Стефан Геренски, който през 40-те години е живеел в София под наем, докато е бил футболист на "Завод 12".

Още по онова време левскарите се опитват да ухажват МВР и канят вътрешния министър Антон Югов

на финала за купата на Съветската армия в началото на юни 1947 г. На този мач, в който "сините" мерят сили с Ботев (Пд), освен Югов присъстват и военните представители от СССР генерал Черпанов и полковник Мелников. След победата си с 1:0 тимът на Левски получава купата именно от ръцете на полковник Мелников. С този свой успех "сините" регистрират втори пореден дубъл след този от 1946 г. Така, само за три години комунизъм, Левски, който преди войната успява да спечели едновременно титлата и купата единствено през 1942 г., печели повече "дубъли", отколкото в годините на Кобургите, когато се намира в сянката на Славия.

По това време левскарите вече са зарязали своето игрище и играят мачовете си на стадион "Юнак", въпреки че той никога не е бил тяхна собственост. През 40-те години това е най-представителният стадион в България и чевръстите "пощенци" спират да поддържат игрище "Левски", без да се интересуват, че то тъне в разруха, защото смятат, че те като най-богатия български отбор трябва да играят мачовете си на най-престижната сцена.

Днес, когато левскарите твърдят, че били репресирани по времето на комунизма, който ги обединил насилствено с отбора на МВР - Спартак, през 1969 г., цяла България вижда с каква страст подуянци се стремят да получат стадион "Раковски" - бивша собственост на милиционерския клуб. По същия начин стоят нещата и когато става въпрос за преименуването на Левски в Динамо. Това става през есента на 1949 г. в резултат на една реформа, която прави от Славия - Строител, от Локомотив - Торпедо, а от Левски - Динамо. И докато другите още се чудят какво става,

ловките левскари изкачват на връх Мусала бюст на Сталин

твърдейки, че така изразяват радостта си от реформата в българския спорт, която им носи името Динамо. Ето как партийният официоз "Работническо дело" отразява това знаменателно събитие: "В събота, на 22 т. м. (октомври - б. а.) 30 членове на ДСО Динамо (ДСО - Доброволна спортна организация - б. а.) предприеха изкачването на най-високия връх на Балканите - Мусала, за да поставят на него бюст на вожда и учителя на цялото прогресивно човечество - генералисимус Сталин, по случай неговата 70-годишнина. На връх Мусала в неделя бе изнесена беседа за живота и дейността на Сталин. Тържеството при поставянето на бронзовия бюст в наблюдателницата завърши с литературно-музикална програма, изпълнена от динамовци".

Подмазвачеството на левскарите е съвсем очевидно - рожденият ден на Сталин е на 21 декември, а те организират тържества два месеца преди това. Може би точно заради тяхното угодничество "сините" са определени да организират футболен мач по случай конгреса на Отечествения фронт (ОФ) през 1948 г.

По това време именно ОФ-коалиция от партии, доминирана от комунистите, управлява България. Решено е в чест на конгреса, който се провежда през февруари, да се състои мач между работническия Локомотив (Сф) и отбора на пощенските служители Левски. Мачът, в който "сините" бият с 1:0, се играе на стадион "Юнак" и по инициатива на левскарите приходите се дават в помощ на гръцките партизани, които се борят с англо-американския империализъм.

Всички тези маневри вършат работа на "сините". Дори през 1953 г., когато ЦСКА вече е с две класи над всички други български отбори, левскарите получават неочакван подарък. Малко преди смъртта на Сталин футболните власти разпореждат националният отбор да участва извън класирането в първенството на страната, за да можели националите да се подготвят по-добре за международните срещи. Така ЦСКА трябва да играе в шампионата с резервите си, защото всичките 11 титуляри са национали. Чак на 23 септември - Деня на армията, титулярите се завръщат в червения тим и "армейците" разбиват "сините" с 5:0. Титлата обаче е за Левски-Динамо, който преди това е натрупал солиден аванс. След смъртта на Сталин в продължение на 12 години левскарите не могат да се докопат до първото място...

Разбира се, при тази ловкост на "сините" въртиопашки те участват активно при честванията на юбилейните годишнини от комунистическата победа. Нещо повече: левскарите се изкарват активни борци против фашизма и капитализма.

Получават орден "Червено знаме"

За нещастие на "сините" при честванията на 10-годишнината от 9 септември 1944 г. те стават за посмешище, при това веднага след като са отпразнували своя 40-годишен юбилей. Ето какво пише в. "Народен спорт" от 27 август 1954 г. за мача Левски - Спартак (Пд) 1:6: "В чест на 10-годишнината на светлия 9 септември във вторник на стадион "В. Левски" в столицата се срещнаха в приятелска футболна среща Динамо и Спартак (Пд). Пловдивските футболисти бяха много по-добри и победиха с 6:1". Псевдошампионите от Динамо естествено бележат своя почетен гол от дузпа...

По времето на комунизма тези, които преди войната са били партизани, ятаци или политзатворници, се титулуваха "активни борци против фашизма и капитализма" (АБПФК) и се ползваха с определени привилегии. Очевидно и левскарите са искали да се вредят сред АБПФК и да получат предимство пред другите отбори. Затова още преди да станат милиционерски тим, подуянци се хвалят със своята комунистическа дейност по царско време. За нея през 1964 г. те получават орден "Червено знаме"...

През 1964 г. в статия на в. "Транспортен глас" по случай 50-годишния юбилей на Левски дори се твърди, че преди Втората световна война "сините" провеждали нелегални комунистически и антифашистки събрания на своето игрище. Очевидно не е случаен фактът, че "синият" център-нападател Георги Аспарухов успява да стане цлен на ЦК на ДКМС, на ЦС на БСФС и дори зам.-председател на Съюза на въздържателите...

През 1964 г., когато "сините" празнуват своята 50-годишнина, те отново участват в един твърде любопитен мач, наречен тогава "Мач на дружбата". Той се провежда на 2 май в чест на празника на труда и в него играят ЦСКА и Левски. "Червените" громят своя противник с 6:2, след като Ив. Колев и Цанев вкарват по два гола за "армейците", а Кольо Ковачев и Стоичко Пешев добавят по един.

В началото на май тази година на "Армията" отново ще има мач между "червени" и "сини". Ще могат ли футболистите на Стойчо Младенов да го превърнат в ново издание на онзи спектакъл с половин дузина голове в подуянската врата?...

Валентин Манолов