Мнениеот decelles » 05 ное 2007, 04:11
Левски изобщо не е излизал от кризата
Пон, 2007-11-05 00:58
На 2 декември около 20 часа "А" групата ще има нов водач... Това са думи на Тодор Батков, очевидно насочени към изхода от дербито между Левски и ЦСКА в ХІV кръг на първенството. На проговорилия след продължителното финландско мълчание Тодор Батков. Вдъхновен от епохалната победа в Мездра и загубата на червените за Купата, адвокатът отново се изказа по футболни въпроси. Като журналист обикновено не правя капитал от изявленията на играчи, треньори и ръководители след даден мач, когато моментните емоции преобладават над здравия разум. Но твърде много уважавам спортната страна на съперничеството Левски-ЦСКА, за да забравям бързо казаното по повод на предстоящ двубой между грандовете.
В случая г-н Батков явно е подминал възможността в кръговете преди дербито другите да променят статуквото и е визирал победа на сините и заличаване на разликата от 3 точки. В психологическата война преди такива сблъсъци всеки е свободен да си говори каквото иска, но рангът и традициите на срещата изискват сдържаност при прогнозите. Месец преди мача нищо в играта на шампионите не би трябвало да дава повод за усмихната самоувереност на техния шеф.
След отпадането от Тампере на всеки мач на Левски се гледаше като на процедура по излизане от кризата. Като всяка рана и тази започна да се затваря малко по малко. Оттогава сините изиграха 12 официални срещи и е редно да се види показаното, най-вече в седемте гостувания, които специално у нас са вярното мерило за състоянието на всеки тим. Не съм гледал единствено 90-те минути в Севлиево, но за останалите визити оценката е изключително ниска. Измъчени победи с по 1 гол над Вихрен, Спартак Вн и Локомотив Мз, още по-измъчени равенства в Петрич и Благоевград и загуба от немощ в последната секунда в Ловеч.
Само дилетанти може да се изненадват от продукцията на шампионите извън столицата: те играха по същия начин цяла пролет. Според Станимир Стоилов отборът му винаги контролира събитията, но аристократични пропуски, загубата на агресия и мобилизация в края на двубоите и лошите терени са причините за загубените точки. Ако питате мене, наблюдавам едно повтарящо се безсилие да се създават голови положения, да се обезкуражи окопалия се противник, да бъде смачкан с темпо и сила, особено през вторите полувремена, да бъде нокаутиран със смени.
Набива се на очи неспособността на левскарите да удвоят гол аванс или поне да го задържат. Във всички цитирани срещи впечатли отстъпването на инициативата към края, като особено фрапантни бяха мачовете във Варна и Благоевград. Сините нямат свестен шут (камо ли гол) извън наказателното поле, а попаденията на Живко Миланов с глава подсказват за голямата порция случайност при превземането на чуждата врата. За капак, по подобие на всеки средняшки отбор, Левски се оставя да бъде натикан пред и във пеналтерията и не намира противодействие срещу мелетата. Към тази картина можем да прибавим и домакинствата пред празни трибуни с Берое и Локомотив Пд. Като теглим чертата излиза, че изводите за преодоляване на кризата се базират на трите резултатни, безпроблемни и ефектни победи срещу Черно море, Марек и Ботев. Несериозно...
Главните причини за спортнотехническото състояние на Левски са кадрови, но аз не искам да се връщам към втръсналите полемики около трансферната политика на Герена. В крайна сметка това са клубни дела и те трябва да се приемат за даденост. Както е даденост и фактът, че без Петков и Боримиров отборът е по-слаб във футболен и безнадежден (без лидер) в морално-волеви аспект.
Бих искал да завърша с няколко думи за дузпите, защото темата отново стана актуална след неуспешния шпагат на Коемджиев. Връщам лентата две години назад, когато Берое постигна 4:4 с последния отсъден срещу сините наказателен удар. Припомням този мач, защото съдията измисли тази дузпа и подмина 100-процентова за Левски. Както се чувстваха левскарите и техните привърженици тогава, така се чувстваха много други отбори и фенове през последните 24 месеца. Само през миналия сезон съдиите подариха на Левски важни дузпи срещу Нафтекс, Литекс (първенство), Рилски спортист, Берое. Тенденцията продължи с безобразието срещу Локо Пд, а срещу Спартак във Варна бяха надминати всякакви граници.
Проблемът не е в бройката на наказателните удари - в евротурнирите срещу Левски май не е отсъждан такъв от 1998 (Копенхаген). Проблемът е, че в спорните и безспорните ситуации нито веднъж съдиите не взеха решение, пък даже и погрешно, във вреда на Левски. Това е прекалено и влияе директно върху играта, тъй като противниковите състезатели са наясно, че не могат да рискуват в собствения си пеналт. Само който не е играл футбол няма представа колко затормозяващо е да действаш в отбрана под заплахата от неизбежна дузпа.
Асен Спиридонов